Бог може да се усети само като се отървете от предразсъдъците

В безкрайното и вечното няма радост, смята Уотс. Според него ние желаем вечността само защото нашето настояще е празно. „Когато всеки момент от времето се превръща в очакване на бъдещето, животът се лишава от най-ценното, престава да се разгръща в „сега“ и смъртта се превръща в много ужасно събитие, защото всички очаквания завършват със смъртта. Докато има живот, има и надежда. И когато човек живее с надежда, смъртта изглежда е краят на всичко.” Уотс твърди, че няма друго преживяване освен преживяването на настоящето. Това, което знаете, което възприемате като усещане, е това, което ви се случва тук и сега, и нищо повече.

Авторът на „Мъдростта на несигурността“ обяснява колко противоречиво е желанието ни да се чувстваме абсолютно сигурни във Вселената, която по своята природа е подвижна и променлива. Но конфликтът е малко по-дълбок от простия сблъсък между желанието за сигурност и факта на промяната. Ако искам да бъда в безопасност, тоест да се предпазя от потока на живота, трябва да се предпазя от живота като цяло. Смисълът на промените не може да бъде просто осъзнат или разбран логически. Единственият начин да разбереш смисъла на промяната е да се присъединиш към нея, да се потопиш в потока, да започнеш да „танцуваш“ с нея.

Уотс обяснява защо за да откриеш мистериите на Вселената и да видиш чудото на чудесата, не са необходими убеждения. Той разказва защо хората предпочитат предварително изградените си мнения и предубеждения за вярата, отколкото самата вяра. Според него това, което носи вярата на човека е отвъд всяко въображение и високо над всеки предразсъдък. Просто трябва да отворите по-широко очите си, а с тях и ума, и „тайното ще стане явно“.

Уотс смята, че „Азът“ никога не е бил, не е и никога няма да бъде част от човешката личност. В него няма нищо уникално, различно от другите, нито оригинално, нито интересно. Напротив, колкото по-упорито защитава човек своето „Аз“, толкова по-безличен, сив и безинтересен става той като личност. Колкото по-бързо се движи един обект в кръг, толкова повече той се размазва, превръщайки се в неясна мъгла. Очевидно най-интересните хора са хората, които искрено се интересуват от нещо и за да се „заинтересувате наистина от нещо, трябва да забравите за вашето „Аз“.