Е.Толе: Винаги избирайте тук и сега

Екхарт Толе нарича „сега" - най-ценното нещо, което имаме и ни учи да живеем в настоящия момент, без да се връщаме в миналото и да не се тревожим за бъдещето. В бестселъра си „Силата на настоящето" той структурира пет основни стъпки към постигане на вътрешен баланс.

80-90% от нашите мисли се повтарят безкрайно и са предимно негативни. Умът непрекъснато коментира нещо, възмущава се, тревожи се, сравнява, възкресява събития от миналото или моделира бъдещето. Изглежда, че този бумтящ поток от мисли е невъзможно да се контролира, но всъщност не е така. Вашият ум и вие не сте едно и също нещо. За да се убедите в това - наблюдавайте мислите си: как идват и как избледняват, когато не започнете да ги анализирате. Постепенно ще забележите нарастващи празнини между мислите, състояние на тишина и радост, мир и спокойствие. И най-важното, осъзнавате, че вече не се идентифицирате с ума си.

Създаденото от ума фалшиво аз или его е основният източник на нашите проблеми и тревоги.  Дори ако предпочитате самотния начин на живот, от обикновените дреболии егото ще раздуе драма от вселенски мащаб. Ще намерите в събитията от миналото си безброй причини да се самосъжалявате, да изпитвате пареща вина или срам. Е, бъдещето изобщо не е обозримо поле за грижи и тревоги. Последствията от нашите драми са болести, които възникват поради факта, че енергийните потоци в тялото са стеснени или блокирани.

Ако егото получи възможност да взаимодейства с егото на друг човек, независимо дали в служебни или лични отношения - рано или късно ще има драма под формата на борба за власт, психологическо или физическо насилие. Последиците от масовата неосъзнатост са войни, геноцид, експлоатация и други колективни форми на зло. Вашето истинско аз няма да се намеси в тях, но егото доста се интересува от възможността да блесне в цялата си слава. То обича катаклизмите. За да спрете въртележката на вътрешния его-терор, винаги избирайте тук и сега. Концентрирайте се върху това, което правите, като вкуса на кафето, което пиете, или собствения си дъх. Невъзможно е да сте осъзнати и нещастни едновременно.

Докато представата ни за себе си се основава на събитията от миналото, ще бъде трудно наистина да се освободим от негодувание и да изоставим ролята на жертва. Но какво ще стане, ако погледнем на вината и прошката от различна гледна точка? Започнете с това, че всички неприятни ситуации живеят в миналото и всеки път се връщаме към тях от настоящето. Ако приемем, че има само настоящия момент, а минало не съществува, тогава няма вина – наша и чужда. В съзнателно състояние на приемане, когато сте радостни и светли, някога нанесените обиди не ви засягат по никакъв начин и самата концепция за прошката става излишна.

Прието е да се мисли, че страданието се генерира от житейските обстоятелства. Ако копаете по-дълбоко, се оказва, че целият смисъл е в нашата съпротива. Но съпротивата е най-малкото непродуктивна и ако не сте доволни от това, което се случва -  преминете през него, без да се забивате, или го приемете такова, каквото е.

Ако е болка, нека бъде. Не е нужно да се съпротивлявате на отчаянието или скръбта, самотата или страха, но не позволявайте на ума ви да ви накара да мислите, че сте жертва. Отричането на болката също няма да даде нищо добро - страданието ще избледнее на заден план, но ще изпълни вашите мисли и действия, ще започнете да излъчвате болка и да привличате още от нея като магнит. Затова наблюдавайте чувствата си с хладен ум, докато страданието се трансформира в дълбок мир.

Невъзможно е да се отмени това, което вече е. Просто защото съществува. Ако почувствате, че външни събития или мисли започват да развалят настроението ви, представете си, че нечий глас ви казва: „Внимание. Тук и сега. Събудете се. Изключете се от ума. Бъдете присъстващи” и се върнете към вътрешния баланс. Съзнателният престой в настоящия момент и състояние на приемане ще облекчат негативността, страданието, негодуванието и болката, а също така ще ви отведат отвъд предишните ви представи за себе си и ще преобразят целия ви живот.