За силата на тихите хора

Кейн твърди, че светът едва ли би оцелял, ако в него живееха само хора като Винсент ван Гог или като генерал Патън. Мнението й е, че човечеството има нужда в еднаква степен от спортисти, философи, секс символи, артисти, учени... От симпатичните и от безчувствени, от рационалните и лесно уязвимите хора. Всеки от тях има своя собствена роля в подредбата на мирозданието. 

* * *

Животът ни се определя както от характер, така и от раса или пол. А основната черта на личността – „южният и северният полюс на темперамента“, както се изразява един учен – е дали човек принадлежи към екстровертен или интровертен тип. Степента, в която тези качества са изразени, се отразява на нашето поведение, избора на кръг от приятели и познати, начина на разговор, начина, по който решаваме проблемите и проявяваме любов. Склонността към екстраверсия или интроверсия влияе върху избора на професия и успеха в нея. Това определя и желанието ни да се занимаваме с физически упражнения. Определя склонността ни към изневяра. Засяга способността ни за нормално функциониране в условия на недостатъчен сън. Принуждава ни да се учим от грешките си или да се стремим към рискована игра на борсата. Влияе върху способността за въздържане от удоволствие.  Всички тези качества се определят от механизма на функциониране на нервната система и нейните индивидуални особености, обяснява Кейн. 

* * * 

Казват ни, че да си успешен означава да си смел, а да си щастлив означава лесно да се разбираш с хората. Виждаме себе си като нация от екстроверти и следователно губим представа кои сме всъщност. Резултатите от различни изследвания сочат, че между една трета и половината американци са интроверти, с други думи, един на всеки двама или трима души, които познавате. Ако тази статистика ви изненадва, най-вероятно е защото много хора просто се преструват на екстроверти. Интровертът по природа може много успешно да прикрива истинския си цвят на детската площадка, в училищната съблекалня или в коридора на офиса. Някои хора дори успяват да се самозаблуждават, поне до определен момент от живота. 

* * *

Интровертността, подобно на своите „братовчеди“ - чувствителност, сериозност и срамежливост, се счита за второкласно качество, почти извън нормата, и предизвиква разочарование или снизхождение. Животът на интровертите в света на идеалния екстроверт прилича на живота на жената в света на мъжа. Те не са приети поради това, което съставлява самата сърцевина на тяхната личност и определя истинската им същност. Екстровертността е изключително привлекателна, но ние сме превърнали това качество в единствения стандарт, който по някакъв начин всеки трябва да спазва.

* * *

Редица изследвания категорично отсъждат, че хората, които говорят бързо, изглеждат по-компетентни и привлекателни в сравнение с тези, които говорят бавно. Приказливите винаги създават впечатлението, че са по-умни и по-приятни за разговор от техните мълчаливи побратими и посестрими, въпреки пълната липса на връзка между способността да се генерират добри идеи и колко добре говори човек. Дори значението на думата „интроверт“ придоби негативна конотация. 

 

Според Сюзан Кейн човечеството прави непростима грешка, като сляпо възхвалява идеала за екстровертност и дискриминира интровертите. В книгата си „Тихите“ тя изброява някои от най-великите умове на всички времена, които са били от високо чувствителните: 

• сър Исак Нютон;

• Алберт Айнщайн;

• Уилям Бътлър Йейтс (ирландски поет);

• Фредерик Шопен;

• Марсел Пруст;

• Джеймс Бари (авторът на „Питър Пан“);

• Джордж Оруел;

• Стивън Спилбърг;

• Сергей Брин и Лари Пейдж (създателите на Google);

• Джоан Роулинг (автор на поредицата „Хари Потър“).

Според Уинифред Галахър способността да възприемаме и отразяваме реалността около нас, вместо незабавното взаимодействие с нея, е по-вероятно да доведе до създаването на изключителни произведения на изкуството и науката, пише Кейн. Тя припомня, че на талантливите интроверти изобщо не им е лесно. Писателката дава пример с автор на книга, станала бестселър. Единственото желание на автора е да я види отпечатана и да почувства читателската любов. Но обществената машина е задействана така, че за да стане неговото произведение популярно, авторът трябва да дава непрестанно интервюта в различни медии, да участва в кампании, политически и културни събития, с една дума да е винаги под прожекторите – което е в пълно противоречие с това, което му се иска и което той е като същност. 

Другият удар, уви, идва от родителите, семейството. Често сте чували родители да се извиняват в компания, че детето им е твърде срамежливо, ако то не желае да се впусне в моментални отговори, които възрастните обикновено изискват от малките хора при запознанство. Ето какво разказва пред Кейн един от анкетираните от нея мълчаливци за книгата й: