Който иска да научи истината - да слуша дърветата
Х. Хесе: Вярвам, че какъвто и добър или лош късмет да ни сполети, винаги можем да му дадем смисъл и да го превърнем в нещо ценно
Снимка: Wikimedia Commons
- Дърветата са светилища. Който знае как да им говори, който знае как да ги слуша, може да научи истината. Те не проповядват учение и предписания, те проповядват, без да се отклоняват от подробностите, древния закон на живота.
- Когато сме поразени и не можем да понесем живота си повече, тогава едно дърво има какво да ни каже: „Мълчи! Бъдете спокойни! Погледни ме! Животът не е лесен, животът не е труден. Това са детски мисли. Нека Бог говори във вас и мислите ви ще замлъкнат. Вие сте тревожни, защото пътят ви води далеч от майката и дома. Но всяка стъпка и всеки ден те водят отново при майката. Домът не е нито тук, нито там. Домът е във вас или домът изобщо не е никъде”.
- Научете какво трябва да се приема на сериозно и се смейте на останалото.
- Ако мразите човек, вие мразите нещо в него, което е част от вас самите. Това, което не е част от нас самите, не ни пречи.
- Мъдростта не може да бъде предадена. Мъдростта, която един мъдър човек се опитва да предаде, винаги звучи като глупост на някой друг... Знанието може да бъде предадено, но не и мъдростта. Човек може да я намери, да я изживее, да направи чудеса чрез нея, но не може да общува чрез нея и да я преподава.
- Който иска музика вместо шум, радост вместо удоволствие, душа вместо злато, творческа работа вместо бизнес, страст вместо глупост, той не намира дом в този наш тривиален свят.
- Бях и все още съм търсач, но спрях да поставям под въпрос звездите и книгите. Започнах да слушам учението, което кръвта ми нашепва.
- Думите не изразяват добре мислите. Те винаги стават малко различни веднага след като бъдат изразени, малко изкривени, малко глупави.
- „Когато някой търси - каза Сидхарта - тогава лесно се случва очите му да видят само това, което търси, и той не може да намери нищо, да вземе нищо, защото винаги мисли само за това, което търси, защото той има една цел, защото е обсебен от целта си. Търсене означава да имаш цел. Но намирането означава да бъдеш свободен, да си отворен, да нямаш цел“.
- Трябва да станем толкова сами, толкова напълно сами, че да се оттеглим в най-вътрешното си аз. Това е път на горчиво страдание. Но тогава нашата самота е преодоляна, ние вече не сме сами, защото откриваме, че нашето най-вътрешно аз е духът, че това е Бог, неделимото. И внезапно се озоваваме насред света, но необезпокоявани от неговата множественост, защото най-вътрешната ни душа ние знаем, че сме едно с цялото съществуване.
- Ние сме слънце и луна, скъпи приятелю. Ние сме море и земя. Нашата цел не е да си подхождаме един на друг. Това е да се разпознаваме един друг, да се научим да виждаме другия и да го почитаме за това, което е: противоположни един на друг и допълващи се.
- Винаги съм вярвал и все още вярвам, че какъвто и добър или лош късмет да ни сполети, винаги можем да му дадем смисъл и да го превърнем в нещо ценно.
- Без думи, без писане и без книги не би имало история, не би могло да има концепция за човечеството.
- Самотата е независимост. Това беше мое желание и с годините го постигнах. Беше студено. О, достатъчно студено! Но беше също неподвижно, чудесно неподвижно и необятно като студената тишина на пространството, в което се въртят звездите.
- Да си държим езика, когато всички клюкарстват, да се усмихваме без враждебност на хората и институциите, да компенсираме недостига на любов в света с повече любов в малките, лични неща. Да бъдем по-верни в работата си, да проявяваме по-голямо търпение, да се откажем от евтиното отмъщение, което може да се получи чрез подигравка и критика: всичко това са неща, които можем да направим.
- Не се въртим в кръг, вървим нагоре. Пътят е спирала - вече изкачихме много стъпала.
- Какво бих могъл да ти кажа, което би било ценно, освен че може би търсиш твърде много. Не можеш да намериш нещо, което е резултат от търсенето ти.
- Няма друга реалност, освен тази, която се съдържа в нас. Ето защо толкова много хора живеят толкова нереален живот. Те приемат образите извън тях за реалност и никога не позволяват на вътрешния свят да се наложи.
- О, любовта не е там, за да ни направи щастливи. Вярвам, че съществува, за да ни покаже колко можем да издържим.
- За великите мислители може да е важно да изследват света, да го обясняват и презират. Но мисля, че е важно само да обичаме света, а не да го презираме, не да се мразим един друг, а да можем да гледаме на света, на себе си и на всички същества с любов, възхищение и уважение.
- Така тя старателно го научи, че човек не може да изпитва удоволствие, без да доставя удоволствие, и че всеки жест, всяка милувка, всяко докосване, всеки поглед, всяка частица от тялото има своята тайна, която носи щастие на човека, който знае как да се събуди то.
Още по темата:
Красотата на една жена с годините само расте!
Изпитани във времето съвети за красота от Сам Левинсън
Ти току-що пречупи детето си. Браво!
Дан Пиърс: Татковци, време е да покажем на децата си, че ги обичаме и да го правим постоянно
За да създадете реалност, съсредоточете се отвъд резултата
Човекът не е изплел мрежата на живота – той е просто нишка в нея
Това, което ви дразни, ви контролира
Вадим Зеланд обяснява как да насочим мислите си, за да променим нашия слой на реалността
Чувствам се като чужд – и на себе си, и за света
Кризата на егото всъщност е самата искра, която често е необходима, за да запалим вътрешен огън
Когато невъзможното стане възможно
Кастанеда: Нямаш никакво време и въпреки това си заобиколен от вечността
Ба дзъ: 8 знака на съдбата
Древната даоистка карта ни води към истинската ни същност и цел
Върни се при себе си и лети свободна
Раняващите преживявания се „втелесяват“ в нас и за да отслабнем, трябва да кажем сбогом първо на тях, убедена е Мирослава Велева – Радкова
Силните хора не са за обичане
Те не се страхуват от болката, преживели са войната в сърцата си и са се научили да превръщат раните в мъдрост
Пътят към освобождаване от вината: признание, изкупление и облекчение
Юнгианският тълкувател Джеймс Холис за страховете и неспособността ни да си признаваме грешките си
Чудесата на лечителката Естер Браво
С голи ръце тя прониква в тялото на болния, цери нелечими болести, строи църква след църква и връща вярата на хората в Бог
Да си необвързан все по-често става въпрос на личен избор и не говори за непълноценност
Домакинствата по света, състоящи се от един човек, се увеличават
Страданието е добър учител – за да се роди новото аз, старото трябва да умре
Дж. Парис: На самото дъно живее един единствен страх – смъртта. Радвам се да се запознаем...
7 особености на зрялата личност, които говорят за трудно детство
Прекомерната бдителност и суровата самокритика са сред скритите белези от детските години