изображение: iStock
Грег Брейдън е автор на бестселъри, учен и международен педагог. Убеден е, че човешките емоции влияят на ДНК и че колективната молитва може да има лечебни физически ефекти. Той обединява съвременната наука и мъдростта от нашето минало, за да разкрие реални решения на проблемите, които изправят предизвикателства пред битието ни. По негови книги са заснети 15 научно-популярни филма, 12 от книгите му са удостоени с престижни награди и преведени на няколко езика. Ето някои от прозренията на Грег Брейдън.
- Никога не сме нещо повече от една вяра. Никога не сме далеч от нашата най-голяма любов, от най-дълбокото изцеление и най-невероятните чудеса.
- Живеем в свят, в който всичко е свързано. Вече не можем да мислим от своя гледна точка и от гледната точка на другите, когато става въпрос за последствията от начина, по който живеем. Днес всички сме едно, всички сме ние.
- Можете да изживеете живота, който наистина искате, с ясно намерение, емоционална интелигентност и въображение... Дали ви харесва или не, но животът ви е това, което вие сте избрали да бъде.
- Проявлението започва с желанието да направим място в нашите вярвания за нещо, което се предполага, че не съществува. Ние създаваме това „нещо“ чрез силата на съзнанието и осъзнаването.
- Тайната как да възстановим изгубената си способност за молитва - трябва да променим гледната си точка за живота като почувстваме, че чудото вече се е случило и молитвите ни са получили отговор. Сега имаме възможността да внесем тази мъдрост в живота си като молитви на благодарност за това, което вече съществува, вместо да молим на молитвите ни да бъде отговорено.
- За да създадете реалност, съсредоточете се отвъд резултата, сякаш вече се е случил.
- Древните духовни традиции ни напомнят, че във всеки момент от деня ние правим избори, които или утвърждават, или отричат живота ни. Всяка секунда ние избираме да се храним по начин, който поддържа или изтощава живота в нас, да дишаме дълбоко и жизнеутвърждаващо или плитко, отричайки даровете, и да мислим и говорим за други хора по начин, който носи чест или безчестие.
- Да живеем така, сякаш светът навън е някак си отделен от нас това отваря вратата към системата от вярвания за преценка и химическите изрази на тази преценка в нашите тела. Така ние сме склонни да виждаме нашия свят от гледна точка на добри и лоши микроби и използваме думи като токсини и отпадъци, за да опишем страничните продукти на самите функции, които ни дават живот. Именно в такъв свят телата ни могат да се превърнат в бойна зона за противоборстващи помежду си сили, създавайки биологични бойни полета, които са в непрекъсната схватка.
- Човекът не е изплел мрежата на живота – той е просто нишка в нея. Каквото и да прави с мрежата, прави и със себе си.
- Чрез силата на нашата забравена вътрешна структура ние можем да лекуваме, да се местим, да бъдем навсякъде едновременно, да виждаме от разстояние, да се свързваме телепатично, да избираме мира и да правим всичко в мир.
- Може да има само едно решение на всеки проблем: промяна в отношението и в съзнанието.
- Новата промяна в мисленето е вратата към човешката трансформация. И поради големия брой хора, участващи в тази промяна, и нарастващия мащаб на кризите, които ни карат да променим начина, по който мислим, ние стоим на прага на човешката трансформация на ниво, различно от всичко, познато досега на Земята.
- Всеки от нас е цял и завършен сам за себе си.
- И науката, и мистицизмът описват мощ, която свързва всичко заедно и ни дава силата да влияем на поведението на материята и на самата реалност – просто чрез начина, по който възприемаме света около нас.
- Точно по начина, по който звукът създава видими вълни, докато пътува през капчица вода, нашите „вълни на вярата“ се вълнуват през квантовата тъкан на Вселената, за да станат нашите тела и изцелението, и изобилието и мира (или болестта, липсата и страданието които преживяваме). И точно както можем да настроим звука, за да промени моделите си, можем да настроим нашите вярвания, за да запазим или унищожим всичко, което ценим, включително самия живот.
- Чрез Божествената матрица ние участваме в постоянната промяна, която дава смисъл на живота. Въпросът сега е не толкова дали сме пасивни наблюдатели или не, а дали и как можем съзнателно да създаваме.
