Светът в теб15 ноември 2024

Интелигентността е донякъде генетично обусловена, но това не е извинение за мързела

9 мита, в които вероятно все още вярвате

Худ. Марко Данте, Wikimedia Commons

Различни митове за интелигентността формират общественото мнение. Много хора са склонни да вярват в социалните клишета, само защото не искат да признаят, че трябва да почетат задълбочено още някоя и друга година, за да могат да повишат своята интелигентност. Други вадят от девет кладенеца вода с факти от жълтата преса, за да докажат, че са високо интелигентни, но никога не са опитвали даже да попълнят поне един тест за установяване на IQ. Ето най-разпространените изказвания за интелигентността:

Мит 1: Невъзможно е да се определи интелигентността

Много експерти не са съгласни с този мит и цитират идеята за общата интелигентност. Накратко, тя обикновено се определя като вид познание, което помага на хората да действат във всички области на живота. Това може да включва широки способности като словесно изразяване, абстрактни разсъждения и скорост на обработка.

Психологът Линда Готфредсън го обяснява най-добре: „Интелигентността е обща умствена способност, която, наред с други неща, включва способността да разсъждавате, планирате, решавате проблеми, да мислите абстрактно, да разбирате сложни идеи, да учите бързо и да се учите от опита. Това не е просто учене по книга, тясно академично умение или интелект за вземане на тестове. По-скоро отразява по-широка и по-дълбока способност за разбиране на заобикалящата ни среда, „хващане“, „осмисляне“ на нещата или „измисляне“ какво да правим.“

Мит 2: Има много видове интелигентност

Митът за множествената интелигентност се основава на теория на Хауърд Гарднър от 80-те години. Той изброява 7 до 9 типа интелигентност като логико-математически, междуличностен, натуралистичен и т.н. Критиците на теорията обаче казват, че зад нея няма емпирични доказателства. Психологът и изследовател Стюарт Ричи вярва, че докато идеята за различни видове интелигентност е вярна до известна степен, всички те корелират помежду си. С други думи, общата интелигентност е многостранна, но и взаимосвързана.

Мит 3: Не можете да измерите интелигентността

Може да е лесно да бъде измерена интелигентността, според психолога и изследовател Ръсел Т. Уорн. Това е така, защото всяка задача, изискваща някаква форма на когнитивно усилие, може да отразява интелигентността на изпълнителя. Това надхвърля академичните тестове. Те могат да включват логически проблеми, задачи за краткосрочна памет, завършване на модели и други проблеми. Въпреки че може да изглеждат клинични на хартия, този вид когнитивно-предизвикателни ситуации се появяват всеки ден.

Мит 4: Хората с висок IQ са социално неудобни

Има широко разпространен стереотип за „неудобния маниак“. Митът казва, че колкото по-висока е интелигентността, толкова по-лоши са социалните умения. Дългосрочни проучвания обаче показват, че децата с висок интелект и тези със среден интелект имат сходно емоционално и социално развитие.

Мит 5: Мъжете са по-умни от жените

Всъщност изследванията показват, че няма значителни разлики в средния коефициент на интелигентност на мъжете и жените. В книгата си „Интелигентността: всичко, което има значение“ Стюарт Ричи посочва причините за този мит. „Първата е, че има разлики в по-специфичните способности: жените са склонни да се справят по-добре от мъжете при вербални измервания, а мъжете са склонни да превъзхождат жените при тестове за пространствени способности“, гласи неговият фрагмент в Aporia. „Вторият е, че има разлика в променливостта: мъжете са склонни да бъдат свръхпредставени при много високи и много ниски нива на интелигентност.“

Мит 6: Всеки може да стане много интелигентен

Гениите се раждат или стават? Професор Маркус Бюнер от катедрата по психологическа методология и диагностика в LMU, е убеден и и двете са верни. „ Доказателствата ясно показват, че интелигентността е отчасти вродена“, казва той в редакцията на LMU. „Дали частта е по-близо до 50% или 70% изглежда без значение за мен.“ Той обаче добавя, че хората все още могат да подобрят когнитивните си способности. „Дори високоинтелигентните хора трябва да положат някакви усилия, за да научат и разберат. Фактът, че интелигентността е частично генетично обусловена, не е извинение за вдигане на рамене. Вместо това трябва да ни мотивира да надграждаме върху това, което имаме.“

Мит 7: Можете да учите за IQ тест

Като цяло изследователите са съгласни, че тренировките за IQ тест имат малко влияние върху резултатите. „Разбира се, полезно е да сте запознати с тестовата ситуация като такава и типовете задачи, които могат да се очакват“, казва Бюнер. Но практиката няма да подобри значително резултата.

Мит 8: Емоционалната интелигентност е нещо отделно от IQ

Ричи отхвърля идеята за емоционална интелигентност като концепция. Той обаче признава, че е доказано, че емоционалната интелигентност има връзка с успеха в живота. „Но до голяма степен това е просто защото емоционалната интелигентност е повторно описание на комбинация от IQ и личност; това е повторно описание на психологически черти, за които вече сме знаели“, казва Ричи пред Vox. Той добавя, че хората с висок коефициент на интелигентност са склонни да имат и високи нива на емоционална интелигентност. „Като цяло не съм сигурен колко е полезно просто да преименуваме неща, които вече знаем…“

Мит 9: Имате нужда от висок IQ, за да бъдете успешни

Повечето хора имат IQ между 115 и 85 и това не означава, че няма да успеят в живота. Важно е да запомните, че е почти невъзможно човек правилно да определи своята интелигентност или тази на хората около него. „Качеството, което отличава силно надарените от нас, останалите, е способността да мислим бързо и логично“, казва Бюнер. „Но всеки от нас има определени личностни черти и навици, които оказват значително влияние върху това кои сме.“ Той посочва пример за човек, израснал в спокойна среда, който говори бавно вместо бързо. Техният висок IQ не определя как ще се представят пред другите. „В крайна сметка интелигентността не е всичко“, заключава той.

Източник