Снимка: У. Картър, Wikimedia Commons
Сред най-известните творби на американския писател и журналист Елвин Брукс Уайт (1899 – 1985) са „Стюарт Литъл“, „Паяжината на Шарлот“, „Тръбата на лебеда“ (1970 г.). „Паяжината на Шарлот“ е сред стоте най-добри детски романа. Уайт е бил и редактор в списание The New Yorker и съавтор на „Елементите на стила“ , стилистично ръководство на английски език. Кърт Вонегът нарича Уайт „един от най-възхитителните стилисти на проза, които страната ни е създала досега“.
През март 1973 г. един непознат изпраща писмо до Е. Б. Уайт. То е изпълнено с мрачни прогнози за бъдещето на човечеството и е в доста минорен тон. Красивият отговор на Уайт, публикуван и в книгата „Писма с ноти“ , се опитва да повдигне духа на мъжа.
Норт Бруклин, Мейн,
30 март 1973 г
Уважаеми г-н Надо,
Докато има един честен мъж, докато има една състрадателна жена, надеждата може да се разпространява и сцената не е пуста. Надеждата е нещото, което ни остава в тежки времена. Ще стана в неделя сутринта и ще навия си часовника като принос към реда и непоколебимостта.
Моряците имат израз за времето: казват, че времето е голям лъжец. Предполагам, че същото важи и за нашето човешко общество - нещата могат да изглеждат мрачни, после се показва пролука в облаците и всичко се променя, понякога доста внезапно.
Съвсем очевидно е, че човешката раса е сътворила доста бъркотии в живота на тази планета. Но като народ ние вероятно таим в себе си семената на добротата, които са лежали дълго време в очакване да покълнат, когато условията станат подходящи.
Любознателността на човека, неговата целеустременост, неговата изобретателност, неговата находчивост - тези качества са го довели до големи беди. Можем само да се надяваме, че същите тези черти ще му помогнат да намери изход.
Дръжте се! Дръжте се здраво за надеждата си. И си навийте часовника, защото и утре е ден.
С уважение,
Е. Б. Уайт
