Снимка: Wikimedia Commons
Пол Александър почина в Далас на 11 март 2024-а на 78 години. На 6 г. полиомелитът го парализира и десетилетия наред той живее в контейнер – железен бял дроб. Това е механичен респиратор, обхващащ цялото тяло от врата надолу. Всяка минута от живота на този човек е подвиг. С невероятни усилия на волята се научава да пише с химикалка в устата, да учи, да се развива непрестанно. Получава бакалавърска степен от Тексаския университет в Остин през 1978 г. и докторска степен по право през 1984 г.
През 2020-а излизат мемоарите му - „Три минути за куче: Животът ми в железен бял дроб“. В тях Александър описва своите възходи и падения, както и стремежа си към нормалност в ситуации, които са всичко друго, но не и нормални. Заглавието е препратка към едно предизвикателство, отправено към него като момче – ако може да си задържи дъха за три минути – ще му вземат кученце. (Това е важен щрих от неговата история, тъй като само чрез спартански контрол на дишането Пол можел да излезе от камерата си за няколко часа – например за изпитите по право.) Книгата е писана 5 години със специална пръчица в устата, припомня The Guardian. В обширна статия, посветена на живота на Пол, подробно се описват десетилетните му мъки и борба за оцеляване:
Пол лежи по гръб, с глава, отпусната на възглавница, а тялото му е обвито в металния цилиндър от врата надолу. Въздухът се засмуква от цилиндъра чрез кожени мехове, задвижвани от мотор. Отрицателното налягане, създадено от вакуума, принуждава дробовете му да се разширят. Когато въздухът се изпомпа обратно, промяната в налягането леко отпуска дробовете му. Това непрекъснато съскане и механично въздишане поддържат Пол жив. Той не можеше да напусне белия дроб. Когато медицинският персонал отваря контейнера, за да измие пациента или да контролира телесните му функции, той трябва да задържи дъха си.
На 21 години той става първият човек, завършил гимназия в Далас, без физически да посещава занятия. В продължение на десетилетия Пол е адвокат в Далас и Форт Уърт, представлявайки клиенти в съда с костюм от три части и модифицирана инвалидна количка, която държи парализираното му тяло изправено.
Полиомиелитът убива чрез задушаване – не чрез увреждане на белите дробове, както прави Covid-19, а чрез атакуване на моторните неврони в гръбначния мозък, отслабвайки или прекъсвайки комуникацията между централната нервна система и мускулите. Последвалата парализа означава, че мускулите, които правят възможно дишането, вече не работят, припомня публикацията в The Guardian.
Железните бели дробове (теглото им е около 300 кг) са създадени, за да служат дълго, макар никой да не се е надявал, че хората в тях ще издържат. Устройството е изобретено през 1928 г. от Филип Дринкър, медицински инженер, и Луис Шоу, физиолог, в Харвард. Изобретението му е бил прост механизъм, който върши работата на изтощените от болестта мускули, но спасява живота на хиляди деца по време на пандемията от полиомиелит. Железният бял дроб е бил предназначен да се използва най-много две седмици, за да се даде шанс на тялото да се възстанови.
Пол надживява както родителите си, така и по-големия си брат Ник. Надживява много от старите си приятели. Надживял е дори оригиналния си железен бял дроб.
Преди дни историята на Пол Александър бе разказана и на страницата на Earth Wonders във Фейсбук. Сред стотиците коментари, освен възхищение от стоицизма на този изключителен човек, имаше и признания като „ако се беше случило на мен, нямаше да понеса такъв живот и щях да поискам евтаназия“. Ето още две мнения на участници в дискусията: „И все пак твърде малко хора са благодарни на Създателя за тялото и здравето, което им е дадено. Те могат да вървят, да подскачат, да се хранят, да танцуват, да дишат сами, да се къпят, да отидат, където си поискат...Благодаря на Бог за всичките благини и добрини, които имам, а някои други - нямат.“
„Всеки път, когато мрънкам, че нещо в тоя живот не ми е наред и смятам, че имам проблем, ще прочитам тази история.“
