Семейство съживи цяло село

Това е история за човешката воля за промяна, която не се спира пред нищо и буквално твори чудеса. История за един кметски наместник и неговата съпруга, които вдъхват нов живот на малко, западнало село, с неповторима природа и древна история. Вече втори мандат Роман Иванов, редом с Диана, председател на местното читалище, доказват на дело, че вечните припеви „няма как да стане“ и „няма средства“ не важат, щом има желание за труд, разцвет и възраждане.

До неотдавна китното селце със странно име Ослен Криводол по нищо не се различавало от останалите обречени на отмиране запуснати населени места в Северозападна България. Пътищата били осеяни с кратери; водата от селската чешма в центъра се разливала по изровения калдъръм през счупеното си корито; покривът на кметството течал; някога изпълненото с детски смях и глъч училище имало пробойни в таваните чак до приземния етаж, мазилката – изпопадала, изместена от мухъл; по улиците и бреговете на реките било осеяно с боклуци. Днес още на влизане в селото се забелязва, че в това населено място с по-малко от сто постоянни жители има нещо по-различно – посреща ни нова дърворезбована табела и поддържан алпинеум с красиви камъни и растителност.

Спираме пред дома на кметския наместник, родовата къща на неговата съпруга – спретнат, поддържан имот, с усет към детайла и красивото, същевремeнно скромен, без нищо излишно, с голяма зеленчукова градина и плодни дървета. Сядаме под асмата на двора и двамата съпрузи започват своя разказ. Живели в столицата, където отгледали двете си дъщери. Имали магазини за битова химия и домашни потреби. Години наред им вървяло, докато, както много други малки бизнеси в столичните квартали, конкуренцията на големите вериги не ги принудила да затворят. Тогава, през 2017 г., Диана решила, че иска да е близо до природата и корена си и Роман я последвал. Той е от онези хора, които освен че са много общителни и с лекота влизат под кожата на всеки, е и неуморен, а и умее почти всичко около ремонт и строителство. Съпругата му не остава по-назад от него и присъствието на двамата в селото скоро било забелязано.

Кметът на Мездра се свързал с тях и предложил на Роман да стане кметски наместник като независим кандидат. Първоначално идеята не му допада, но се замислил, че всъщност притежава нужните качества, умения, познанства, сила и хъс. „Казах си – така и така тук ще живея, защо да не остане нещо след мен“ – споделя Роман, който тъкмо се е прибрал от училищната сграда, където е шпакловал поредната стена, докато чака пристигането ни. Речено – сторено.

Чук, горелка и парчета асфалт

Най-напред се захванал да пооправи пътищата. Понеже бюджет, разбира се, нямало – сам запретнал ръкави. Пълнил чували с фрезован асфалт, изрязан от стари пътни участъци, въоръжил се с горелка и по-тежък чук и тръгнал из селото от дупка на дупка. Запълвал с асфалт, нагрявал го и започвал да удря отгоре с чука, докато кръпката не станела здрава. „Сам я измислих тази технология, но все още държи. Не са мръднали“ – смее се кметският наместник.

Съвсем в началото на първия си мандат решил и неприятностите с иманярите, които обичали да тършуват из древното землище на Ослен Криводол. „Разхождахме се на Ивановден из нивите около селото, когато видяхме един човек с металотърсач“ – спомня си Диана. – „Роман веднага се обади в полицията и след това се приближихме.“ Злосторникът ги забелязал и понечил да се измъкне, но Роман го настигнал. Между двамата започнала словесна битка, която прераснала почти в бой, но новият кмет не се предал и задържал нарушителя до пристигането на властите. Не намерили нищо съществено освен няколко монети от турско време. Не успели да му отнемат металотърсача – хитрите иманяри от околността се вписали като дружество за търсене на метеорити, което узаконява иначе нелегалната им техника и позволява да се разхождат с нея ненаказано из нивя и чукари. Подобни случки се повторили още няколко пъти. Славата на „лудия кмет“ се разнесла из околията и членовете на екзотичната организация вече не пристъпват близо до Ослен Криводол…