Берт Хелингер, снимка: CeStu, CC BY-SA 3.0, от Wikimedia Commons
На 16 декември се навършиха 100 години от рождението на Берт Хелингер (16.12.1925 - 19.09.2019), „бащата“ на семейните констелации. „Само когато миналото е подредено, живите са свободни“, казва Хелингер. А мъртвите могат по-лесно да намерят покой, продължава той. Констелацията помага да затворим порочния кръг с останалите недовършени отношения и чувства от миналото и да продължим в мир напред. Нека си припомним някои от основните прозрения на германския философ и психотерапевт за този феноменологичен метод на терапия на душата.
- Децата, които са били принудени да поемат неподходяща за тях отговорност, често по-късно страдат от болести или нещастия, или от неуспех, или умират преждевременно.
- В семейните констелации работата по помирението започва в индивидуалната душа и в семейството. Когато помирението се постигне там, то може да се разпространи в по-големи групи и контексти. Затова трябва да останем скромни и да осъзнаваме ограниченията си, когато правим семейни констелации. Дълбокият и траен мир е отвъд обсега на добрите ни намерения. Когато се случи, ние го преживяваме като дар.
- Семейната група „помни“ изключените, игнорираните, забравените, непризнатите, мъртвите. Когато легитимен член на групата е изключен, някой от по-късното поколение трябва да компенсира несправедливостта, като понесе подобна несправедливост. Лицата, призовани за тази служба, не избират съдбата си. Всъщност те обикновено дори не забелязват какво се случва и не могат да се защитят от него. Те преживяват съдбата на изключения човек и пресъздават преживяването на човека, заедно с вината, невинността и всички други чувства, които принадлежат на това преживяване.
- Болестите много често са свързани със съдбата на друг член на семейството, който е бил изключен или забравен. Здравето се възстановява, когато този изключен човек бъде приет обратно в семейството с любов.
- Когато яростта приближава, расте и опасно ни обзема, объркването помага тя да бъде държана под контрол. Човек се отдалечава от чувствата. Той предпочита объркването пред преживяването на други емоции. Случва се и обръщане към противоположния полюс - някой може да се почувства по-скоро малък и уплашен, отколкото ядосан
- Самата ярост често иде отнякъде другаде и може да е била предадена през няколко поколения. Под гнева, в неговия източник, се крие болка. Когато съм наранен, се ядосвам. В яростта се крие сила, в нея все още мога да поддържам контакт с другите. В болката губя силата си и се чувствам самотен.
- Когато основната болка се засили до степен, в която стане непоносима, гневът на повърхността губи своята топлина и се превръща в студена омраза. В това състояние, откъснат от чувствата и съсредоточен върху желанието да наранява и унищожава, човек е способен на жестокост и зверства. Дори в този момент това все още е сила, налична в дълбините. Когато болката стане твърде непреодолима, тя преминава в апатия и инерция.
- Проблемът може да бъде разрешен, когато по-младите хора, които повтарят съдбата на предишни хора, осъзнаят какъв е проблемът. Тогава те могат да погледнат изолирания човек или да застанат до него и да му дадат любящо място в сърцата си. Тази любов създава връзка и след това изолираният човек се превръща в приятел, ангел-пазител, източник на подкрепа.
- Много семейства се стремят към невинност и са прекалено загрижени за външния вид на нещата и за това какво мислят другите за тях. Те крият, потискат или дори елиминират всичко, което застрашава представата им за невинност. В стремежа си да останат невинни, те пораждат собствена вина. Те изключват определени членове на семейството и се срамуват от тях. Те отблъскват всяка мисъл за тях, защото трудната им житейска участ поражда тревожност и страх. Мисленето за тях причинява болка. Семейството се изолира.
- Мирът в семейството не е нещо просто и удобно. Тези, които желаят мир и служат на мира, трябва да се изправят пред трудности, болка и вина. Те трябва да намерят място в душата си за всеки един член на семейството. Те приемат това предизвикателство и критичното самоанализиране, което води до признание и любов към това, което е „различно“, и към другите, като равни.
- Решението носи със себе си чувство на освобождаване от тежестта, на мир и удовлетворение. В семейна констелация човек може действително да види как семейната система се променя и семейството намира спокойствие, когато изключен член се върне на уважавано място в семейството и се постигне ред и пълноправно членство.
- Ако искате любовта да процъфтява, трябва да изпълнявате нейните изискванията и да се въздържате от това, което й вреди. Любовта следва реда на скритата Велика Душа.
- Когато двама души не могат да се разделят „на чисто“, това означава, че те не са взели напълно един от друг каквото им е било дадено. Тогава единият трябва да каже на другия: „Взимам доброто, което ми даде. То е много и го ценя. Всичко, което съм ти дал, съм го дал с радост и е твое да го запазиш. Поемам отговорност за моята роля в това, което се обърка между нас, и оставям твоята част на теб. Оставям те сега на мира.“ Ако успеят да си кажат това истински, могат да се разделят в мир.
- Когато членовете на семейната група се държат за нещо, което би трябвало да е приключило, миналото ги държи в плен и продължава да работи неподходящо в настоящето. Тъй като старото не може да избледнее, новото трудно се установява. Изисква се голяма дисциплина, за да се измъкнете от подобни системни заплитания и да освободите всичко, което заслужава да бъде завършено. Всички членове на семейната група трябва да се освободят от нещата – както положителни, така и отрицателни, веднага щом действието им за доброто е отминал.
Прочетете всичко за семейните констелации в Списание 8, бр. 11/2025 г.
