Биляна Биле Билка: те се страхуват от светлината

– Това са хора, които съзнателно или несъзнателно се „хранят“ с нашата енергия. Наричаме ги „вампири“, но те невинаги са лоши хора. Особено тези, които го правят несъзнателно – те изобщо не осъзнават, че черпят енергия от другите. Много често това се хора, които обичат да влизат в конфликти, да избухват, да спорят – така те се захранват от жизнената сила на човека срещу тях просто защото натях не им достига.

Има обаче „вампири“, които съвсем съзнателно навлизат в личното пространство на другите и вземат

от тяхната енергия. В България има и много хора, които се занимават с магии и по този начин въздействат

отрицателно върху енергията на другите. Не зная тях дали трябва да ги наричаме вампири?

Разбира се, има и невидими за повечето хора същности, които се хранят с жизнената ни сила, когато допуснем

пробиви в аурата си. Тъй като животът е динамичен, невинаги можем да останем в това състояние на свет-

лина. Представете си аурата като нещо, в което могат да се появят „дупки“ – от нараняване, от обида,

от конфликт, от чуждо въздействие. Тези пробойни остават, докато не направим нещо с тях.

– Според мен най-добрият начин е да стоим в светлината. Когато сме в светлината на сърцето си, ние се за-

земяваме и едновременно се свързваме с Космоса. Когато стоим в светлината на нашето сърце, ние сме ед-

новременно поток от светлина, проводник на светлина от Космоса към Земята или от Земята към Космоса

според това коя енергия е по-силна в момента.

Ето едно просто упражнение: Отпуснете се и насочете вниманието си в сърцето. В един момент ще усетите как светлината започва да се разширява – нагоре, надолу, във всички посоки. От малка точка тя се превръща в сфера, която расте и расте. Тази светлина, излизаща от центъра на гърдите – от сърдечния център –

започва да изпълва цялото ви поле. И постепенно запълва всички „дупки“. Тогава, независимо какви обиди или

напрежение идват отвън, светлината ви възстановява отвътре навън. Запълва пробойните и вие отново за-

почвате да светите. Това, което не препоръчвам, са различните „защити“, кодове и формули, с които се ограждаш – това са стари програми. Когато човек започне да се защитава, той си представя, че изгражда стена – като около замък. Самият той е този замък. Да, тази стена спира външните влияния. Но тя спира и доброто – спира потока на любовта, благодатта, изобилието, светлината. Спира също така излъчването отвътре навън. Нищо не излиза навън от нас. И ти колкото и да си мислиш добро, и колкото и думите ти да са положителни, и колкото и мислите ти да са положителни, и колкото много, много, много да искаш да ти се слу-

чи нещо хубаво, и твоите мечти да са супер, това, което се случва, е, че тази защита спира и тях. Защитата работи и в двете посоки. И рано или късно човек започва да се пита: „Защо хората изчезват от живота ми? Защо губя връзки, отношения, близост?“.

– Магиите често са дело на същности - форми на съзнание, изпратени да въздействат върху нечие енергийно

поле. Тук е важно да си припомним два универсални закона: закона за свободния избор и закона за суверенността.

Когато заявиш ясно: Аз съм суверенен/суверенна и избирам всичко, което не е за моето най-висше добро, да

напусне моето тяло, пространство и дом – задействаш този закон. Можеш да разшириш това намерение

– към дома, улицата, града, дори към цялата планета. И след това да добавиш: изисквам от тази същност, от

това същество да си тръгне и да се включи към светлината. После постой в светлината вътре в теб, за да може да те зареди отвътре. Тогава този външен контрол, така наречената магия, се прекратява, защото всяко същество, всяко съзнание се подчинява на вселенските закони. Щом кажеш: Аз избирам, правя свободен избор, използвам моята суверенност, това е краят на магията. Но тези думи не трябва да са механични. Не е въпрос на повтаряне. Те трябва да излязат от цялото ти същество – от всяка клетка. Да ги почувстваш. Аз изисквам! Аз заявявам! В моето тяло и пространство има място само за най-доброто за мен. Изисквам всичко друго да напусне моето тяло. И то напуска, защото така работи Вселената.

- Да, може. Разбира се.

- О, да. В практиката си съм срещала такива съзнания. Когато работя с човек (например чрез рейки), понякога усещам присъствие в неговото поле. Тогава, вместо да се боря със същностите, да ги пъдя или да ги пращам еди-къде си, аз разговарям с тях. Това ги обърква – те очакват атака, а получават диалог. И аз им напомням

за универсалните закони – че и те, и човекът имат свободен избор и той трябва да се зачита. Те също могат

да го използват и ако желаят, могат да се включат към светлината. Голяма част от тези същности, с изклю-

чение само на едно, го правят. Когато бъдат облени със светлина, а моята помощ към тях е именно това: да ги облея в светлина и да им припомня, че и те самите са светлина – те започват да се променят. Защото всеки от нас носи светлина. Така сме устроени. Във всяка тъмнина има светлина и във всяка светлина има тъмнина. Всички ние имаме свои сенки, върху които работим. И дори това, което наричаме „тъмно“ или „зло“, също носи светлина в себе си.

Голяма част от тези същности са заключени души или заключени ангели. Под контрола на тъмнината те сякаш са хванати в клетка. И е нещо наистина удивително, когато видиш как съзнание, което до този момент е дошло с намерение да навреди, изведнъж разкрива истинската си същност – разперва ангелски крила и полита, обгърнато от огромна, сияйна светлина. Просто е… наистина е разкошно да бъдеш свидетел на това.

– От светлината. Затова най-сигурната „защита“ не е стена, а състояние. Да бъдеш в сърцето си. В свет-

лината си. Дори и да ти се случи нещо тежко – стой там. Светлината не се бори. Тя преобразява.