В последните години социалните мрежи се напълниха с понятия като „енергийни вампири“, „токсични хора“ и „нарцисисти“. Все повече хора се опитват да обяснят болезнените си връзки с това, че нашите травми привличат токсични хора. Това звучи лесно и подредено, но не е напълно вярно. Има разлика между свързването през травмата и травматичната привързаност. Когато ги разберем, разбираме и начина, по който да се освободим от трудните връзки.
Свързването през травмата се случва, когато двама души се разпознаят през своите рани. Например и двамата са преживели отхвърляне, насилие, отровни родители, самота, изневяра, чувство, че никога не са били истински разбрани. Тогава често се появява усещането: Най-после някой ме разбира. Тези връзки могат да бъдат много вълнуващи и дълбоки. Хората започват да споделят най-болезнените части от себе си още в началото и това създава силно усещане за близост. Проблемът идва от това, че и двамата несъзнателно поддържат раните си живи един в друг. Тогава връзката се гради не върху стабилност, а върху страх от
изоставяне, постоянна нужда от потвърждение, ревност, крайност в чувствата, зависимост от вниманието и реакциите на другия. Така болката започва да прилича на любов.
КОГАТО БОЛКАТА И ЛЮБОВТА СЕ СМЕСВАТ
Травматичната привързаност е силна емоционална зависимост, която се създава по време на връзката чрез редуване на болка и близост. Този, който наранява, периодично дава любов, внимание, грижа и надежди с
обещания. Но в следващия момент може да бъде студен, странящ, безразличен, безчувствен, насилствен. Връзката е изградена в следния кръговрат: идеализация – обезценяване – отдръпване – връщане. Редуват се крайности, които объркват нервната система. Човекът започва да става зависим от надеждата, редките добри моменти, облекчението след стрес и фантазията, че ако се постарае още малко, отношенията ще се оправят. Тези връзки често започват много бързо, наситени със силни чувства. Има огромно внимание, идеализация, усещане, че си видян и избран, и че си срещнал „сродна душа“. След като манипулаторът получи
власт над човека до себе си, започва следният цикъл: нараняване – отдръпване – вина – объркване – близост – отново нараняване. Именно това редуване прави връзката толкова трудна за напускане. Мозъкът започва да живее в постоянен режим на очакване, че „може би пак ще стане като в началото“.
ЗАЩО Е ТРУДНО ИЗМЪКВАНЕТО?
Травматичната привързаност не държи човека само емоционално, а и невробиологично. Постоянното редуване на страх, надежда, болка и облекчение задейства системите за стрес и награда в мозъка. Съчетанието от хормони и невротрансмитери (виж по-надолу) създава зависим цикъл и тялото започва да търси това преживяване. Хората знаят, че връзката ги разрушава, но не могат да си тръгнат. Това не е слаб характер, нито липса на разум. Всъщност това е нервна система, която е попаднала в колелото на зависимостта към непредвидима близост. Излизането от връзката е трудно, защото нервната система започва да свързва любовта с напрежение, тревожност и борба за свързаност. Именно затова потърпевшите си мислят: „Знам, че ме наранява, но не мога да си тръгна“.
ХОРМОНИТЕ, КОИТО НИ ЗАКОТВЯТ
Кортизол – усещане за заплаха и напрежение при проблем и несигурност
Адреналин – подготвя за действие „трябва да се оправя с това“
Допамин – награда/облекчение след „спасяване“ и възстановяване на връзката
Окситоцин – създава усещане за близост, свързаност и привързване
Прочетохте откъс от текста на Десислава Дамянова Как да се спасиш от отровна връзка, който е част от брой 6/2026 на Списание 8. Останалите теми от броя разгледайте тук.
Десислава Дамянова е български обучител и лектор, специализиран в емоционална интелигентност, език на тялото и човешко поведение. Тя е основател на Академия за емоционална интелигентност в България. Работи като сертифициран обучител по програмите на „Пол Екман Интернешънъл“. Основната ù насоченост е върху развиване на душевна зрялост и осъзнатост и умения за по- добро общуване. В работата си съчетава научен
подход с приложими във всекидневието похвати. Призванието ù е да помага на хората да разбират по-дълбоко себе си и другите.