„Душата на нашата душа“, 80 x 53 см, туш върху хартия, част от „Децата на Газа – осакатените ангели“, проект на Адриана Герасимова
Светът е изпълнен с омраза и жестокост, но и в най-тъмните условия тлее светлина. Там някъде винаги се подвизава по някой светец, без да подозираме за него. Халед ал Набхан е един от тях.
2 ч., 21 ноември 2023 г.
Без предупреждение израелската войска започва масови бомбардировки в квартал „Нусейрат“ в Газа. Ударната вълна срутва дома на Халед. Ужасяващият звук и свличането на тонове бетон прекъсват съня му.
Последното, което помни, е викът, с който се събужда, за да търси семейството си, опипвайки развалините в зловещия мрак. Припада, преди да ги открие.
В съзнанието на дъщеря му Майса отекват писъците на внучката му Рийм, но тежестта, затиснала гърдите ù, не ù позволява да помръдне… Докато се моли, изгубва съзнание.
22 ноември
Още го помня как приглади прощално косата на внука си Тарик, как обви малкото вкочанено телце на внучката си Рийм.
Държеше я в люлката на ръцете си и продължаваше да ù говори спокойно, да целува очите ù, сякаш я приспиваше… Отправяше я в Дженна без тежко ридаене, без скубане на косите, без омраза към убийците на най-скъпото му – Тhe Soul of my Soul (в превод „Душата на душата ми“). Така я нарече, така я запомниха и милионите зрители на излъчвания в живо време геноцид.
Такова изпращане е неразбираемо за нашата бездухoвна, вкопчена в материята цивилизация, криеща лицемерното си лице зад кухи думи, износен морал, претенции за висша бяла раса.
Впоследствие все пак разбрах, че и Халед е човек, чиито чувства бяха разбити… Той споделяше, че често ходи до гроба на внучката си, говори ù, плаче в самота. Рийм беше родена на неговата дата, отнеха я от живота малко преди рождения им ден.
След смъртта ù Чичо Халед, както го наричаха децата в Газа, се посвети на всички тях. С усмивка раздаваше от земното си време в игри и замаскиране на действителността в най-големия открит, официално финансиран концлагер на XXI век. Той им помагаше да забравят къде са…
На 23 декември бе денят на общия им рожден ден, но малко преди това израелската войска уби и дядо ù.
Сега са заедно във вечна прегръдка. Никой не може да им я отнеме.
А Халед ал Набхан се превърна в „Душата на душата ни“.
Прочетохте текста на Адриана Герасимова „Душата на моята душа“, публикуван в брой 6/2026 на Списание 8. Останалите теми от броя разгледайте тук.