Събития07 ноември 2018

Спасени съкровища

Над 300 артефакта от нелегален трафик в изложба в Археологическия музей

63 персийски и арабски монети от периода VІІ – ІХ в.. Те са изключително редки и досега са намерени само няколко такива динара от времето на Първото българско царство

Над 300 артефакта, спасени от нелегален трафик, са подредени в изложба в Националния археологически музей (срещу Президентството). Изложбата, озаглавена „Спасени съкровища на България“, ще продължи до 27 януари 2019 г.

Експонатите илюстрират всички периоди в хилядолетната история на днешните български земи. Сред тях се открояват най-голямата известна досега колективна находка от медни брадви от втората половина на V-то хил. пр. Хр.; колективна находка от златни накити и бронзови предмети от средата на II-ро хил. пр. Хр.; коринтски шлем от края на VI в. пр. Хр.; колективна находка от златни накити от некропола на Месамбрия от средата на III в. пр. Хр.; теракотени женски фигури от некропол от III-II в. пр. Хр.; находка от 328 монети на тракийските владетели Реметалк I и Реметалк II от I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.; апликации за колесница от II в.; мраморна статуетка на Херакъл от II в. от римския град Рациария; накитното съкровище от благородни метали от XV-XVI в.; икони от Тревненската школа и от известния зограф Никола Образописов и много други.

Експозицията представя културни ценности, спасени през последните десетилетия от иманярство и нелегален трафик от органите на МВР. Тя е организирана съвместно от Национални археологически институт с музей при БАН и МВР с подкрепата на Министерството на културата и Столична община и е част от събитията на Европейската година на културното наследство. 18 български музея са предоставили експонати за изложбата.

„Спасени съкровища на България“ е плод на неуморния труд на служителите на МВР в лицето на главните дирекции „Национална полиция“ и „Борба с организираната престъпност“ и на доброто им взаимодействието с музейните институции в борбата по опазване на българското културно наследство. Изложбата засяга един от най-наболелите въпроси през годините в сферата на културно-историческото наследство, а именно неговото системно унищожаване в резултат от иманярска дейност и нелегален трафик. Щетите, които България понася, са огромни не само като суми - най-вече като загуба на културна памет“, каза доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН.

Между 20 000 и 30 000 души в България редовно практикуват иманярска дейност, едва 40-ина случая годишно стигат до съд.