Знаете ли, че хората, живели по нашите земи преди 42-39 000 години, не само са използвали инструменти от камък и кост, а са се грижели тези инструменти да са красиви? Костено шило с врязана украса от онова време е открито в пещерата Редака. Може да се види за първи път у нас на дванадесетата национална археологическа изложба “Българска археология 2018”.
Експозицията може да се разгледа в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) – срещу Президентството – до 14 април в Залата за временни експозиции. По традиция изложбата представя най-интересните находки и богат илюстративен материал, плод на теренната работа на българските археолози през предходната година.
Сред най-интересните експонати са костена игла за татуиране отпреди 7000 години от селищна могила Дуранкулак; богато украсени съдове-урни от некропола на Балей (от късната бронзова епоха - втората половина на II хилядолетие пр.Хр.); отлично запазена стъклена амфора от III – IV век, открита в селище от римската и късноантичната епоха край Покровник, Благоевградско; глава от мраморна женска статуя от Хераклея Синтика (I – началото на II век); глава от статуя на император Аврелиан (270-275 г.) от Улпия Ескус; стъклени съдове и накити от некропола на Августа Траяна, Стара Загора (III – IV век); златен реликварен кръст (втората половина на XII– началото на XIII век) от Трапезица, Търново.
Тази година съорганизатори на изложбата са 19 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Това са Националният исторически музей, Регионален археологически музей Пловдив, регионалните исторически музеи в Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Пазарджик, Плевен, Разград, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Панагюрище, Петрич и Севлиево.
Повод за организирането на изложбата е Празникът на археолога, 14 февруари. „За нас, посветилите се на тази толкова увлекателна професия, това е възможност в деня на празника да се почувстваме едно цяло, да видим и уважим резултатите от труда на своите колеги и да си припомним, че изследването на нашето минало не е елементарна надпревара, в която всеки се стреми бързо да открие най-много и най-впечатляващи обекти и артефакти, а сложен процес, в който всяка отделна спирка - теренна работа, документиране, консервация и реставрация, научна интерпретация, социализиране и довеждане на информацията до най-широките кръгове на обществото, има своето важно място“ – сподели новият директор на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов.
ПОДБРАНИ НАХОДКИ от ИЗЛОЖБА „БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2018“
Зала за временни експозиции, НАИМ–БАН 14 февруари – 14 април 2019 г.
Зала за временни експозиции, НАИМ–БАН 14 февруари – 14 април 2019 г.
1. Костно шило с декорация. Пещера Редака II
Късен палеолит. 42000 – 39000 г. преди наше време. Сн. А. Гуадели.
2. Костна игла за татуировки и малък хромелен камък за стриване на червен пигмент. Селищна могила „Големия остров“ при с. Дуранкурак.
Ранен енеолит, култура Хаманджия. Средата на V хилядолетие пр. Хр. Сн. К. Георгиев.
3. Голям орнаментиран съд (хранилище). Козарева могила, Каблешково (Бургаско). Късен енеолит. Втора половина на V хилядолетие пр. Хр.
Снимка: екип на проучванията.
4. Гробни дарове от некропола на Аполония Понтика (дн. Созопол). V–III в. пр. Хр.
Сн. Т. Димитров.
5. Медальон с изображение на бик. Надгробна могила до с. Могила, Ямболско, II в.
Снимка: екип на проучванията.
6. Глава от мраморна статуя на император Аврелиан, (270–275), Улпия Ескус.
Сн. Г. Кабакчиева.
7. Статуетка на Венера, бронз със злато. Спасителни археологически проучвания в гр. Пловдив. Средата на III век. Сн. К. Станев.
8. Наушник – сребро и позлата. Късноантична и средновековна крепост „Букелон“ при с. Маточина, Свиленградско. XIII-XIV в.
Сн. Екип на проучванията.
9. Гердан от стъклени мъниста. Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край град Севлиево, XIII в.
Сн. Екип на проучванията.
Сн. Екип на проучванията.
10. Реликварен кръст с Разпятие Христово и Богородица Оранта. Средновековен град Трапезица. Втора половина на XII – начало на XIII в.
Сн. Екип на проучванията.
