В Заешката дупка на реалността

Необичайната колекция „Човешката библиотека“ попълни своите интригуващи заглавия с още едно.
Дебютният сборник разкази „По пътя към...“ на Георги Атанасов ще ни преведе през лабиринтите на световете вътре в нас и тези навън, а защо не и към необятната Вселена...
Разказите в сборника на Георги Атанасов са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка. Свързва ги стремежът да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат към преоткриването на онова пред очите ни и това, за което сетивата ни са слепи. Написаните редове искат да разбудят и разтърсят, да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем по своя Път. Авторът изследва различни творчески форми - от класическа приказка през магически (или съвсем реален) реализъм до закачки в духа на Луис Карол. В По пътя към... границите между реалност и фантазия, съществуващо и пожелателно се размиват, за да се открият лабиринтите от криволичещи пътеки. А къде ли ще ни отведат те?

• 
  

Заешката дупка е най-доброто скривалище, понеже няма начало и край. Някои дори не са сигурни къде започва наистина, и ако заекът влезе – значи това е началото. После може да не излезе същият заек, а дори да излезе нещо друго. Понякога заешките дупки изчезваха и на тяхно място цъфваха гербери и брюкселско зеле, което някому приличаше на заек или поне на усмивката му.