Събития12 март 2019

В Заешката дупка на реалността

Сборникът разкази „По пътя към...“ на Георги Атанасов

снимка: Unsplash

Необичайната колекция „Човешката библиотека“ попълни своите интригуващи заглавия с още едно.
Дебютният сборник разкази „По пътя към...“ на Георги Атанасов ще ни преведе през лабиринтите на световете вътре в нас и тези навън, а защо не и към необятната Вселена...
Разказите в сборника на Георги Атанасов са колкото разнолики, толкова и подчинени на една обща нишка. Свързва ги стремежът да надникнат отвъд всекидневното, да надвият рутината, да ни тласнат към преоткриването на онова пред очите ни и това, за което сетивата ни са слепи. Написаните редове искат да разбудят и разтърсят, да разтворят очите, умовете и сърцата ни, за да поемем по своя Път. Авторът изследва различни творчески форми - от класическа приказка през магически (или съвсем реален) реализъм до закачки в духа на Луис Карол. В По пътя към... границите между реалност и фантазия, съществуващо и пожелателно се размиват, за да се открият лабиринтите от криволичещи пътеки. А къде ли ще ни отведат те?

Заешката дупка е най-доброто скривалище, понеже няма начало и край. Някои дори не са сигурни къде започва наистина, и ако заекът влезе – значи това е началото. После може да не излезе същият заек, а дори да излезе нещо друго. Понякога заешките дупки изчезваха и на тяхно място цъфваха гербери и брюкселско зеле, което някому приличаше на заек или поне на усмивката му.

„Днес поздравих някого, а той не ми отвърна. Предполагам, че е глътнал таралеж. Само и единствено когато някой е глътнал таралеж, не отвръща на поздрав. Въпросът е дали е заседнал добре и има ли смисъл да се вади. Таралежите остават дълбоко в нас, щом се наежат. Може би този се бе наежил.“ Зайо почеса ушите си. Всъщност често го правеше мислено. Над тях се мъдреха чифт слънчеви очила и шапка идиотка. Под тях бе нахлузил жълт комбинезон, открояващ се сред лехите.

„По пътя към...“ можете да откриете в печатен и електронен формат. Като останалите издания на „Човешката библиотека“, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, редактори, коректори, художници и оформители.

За повече информация виж тук.