Събития6 юни 2019

Хилендарска чудотворна „Троеручица” вeче в град Враня

Фондация „Трейс за хората” дари светинята, за да обедини чрез духа българския и сръбския народ

снимки: Добрин Кашавелов

Изумително красиво, точно копие на чудотворната икона „Богородица Троеручица” от Хилендарския манастир в Атон, дариха фондация „Трейс за хората” на сръбския народ от град Враня. Светата Дева вече ще помага на миряните от манастир „Света Никола” в града.

„Пожелавам тази икона да дава много заедност на нашите два народа... на нашия общ балкански народ”, каза проф. Николай Михайлов, председател на надзорния съвет на „Трейс груп” при посрещането на иконата в офиса на холдинга в София на 31 май, откъдето на следващия ден отпътува за Сърбия.

Проф. Михайлов сподели, че идеята да се направи иконата е дошла от Любинка Милотинович - Буба, една удивителна жена, която храни бездомните във Враня, а проектът е реализиран благодарение на нейната фондация и на българската „Трейс за хората”.

„Целта е да се обединят народите ни чрез духа. Нас политиците ни разделят, но народите ни няма как да разделят. Масите ни са еднакви, ракията ни е еднаква, през последните години месото стана малко по-хубаво в Сърбия...”, каза създателят на „Трейс груп”. Холдингът от 7 години работи успешно в Сърбия.

Подаръкът е знаков, тъй като всеки ден гражданите на Враня минават покрай паметник, издигнат през 1922 г. на жертвите на българските окупатори по време на Първата световна война (независимо че по това време градът е в пределите на България.).

Това е четвъртото копие на „Троеручица” от Хилендар, още две има в Сърбия и една – в Троянския манастир. Това обаче е първото, което е инкрустирано с 5496 скъпоценни камъка, точно като оригинала.

„Всяко копие е чудотворно, тъй като е изографисано в Хилендарския манастир и идва с енергията на святото място и с благослов”, каза журналистът Георги Милков, който бе в българо-сръбската делегация, за да приеме иконата от Хилендар.

Манастирът е сакрално място за българи и сърби, припомни Милков. Когато Сърбия пада под турско робство, цели два века от 17 до 19 в., той е изцяло български. Там е живял Паисий Хилендарски, Иларион Макариополски, Софроний Врачански, Матей Миткалото. В Хилендар има много български светини, като например малко известен параклис, посветен на Св. Иван Рилски, каза още Милков. През 1902 г. манастирът отново става сръбски.

София пък пази сръбска светиня – нетленните останки на крал Св. Стефан Милутин се съхраняват в църквата „Света Неделя”, затова навремето столичани я наричали „Свети Крал”, припомни известният журналист и благодари на проф. Михайлов за възможността да посети Хилендар.

ИСТОРИЯТА НА ИКОНАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ТРОЕРУЧИЦА“

За много от иконите на Божията майка се знае, че изцеляват и извършват чудеса, но образът на света Богородица „Троеручица“ е специална. Събитията, които поставят началото на прославянето й, се отнасят към VIII в., към времената на иконоборството, когато воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, за да издирват икони. Конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите били обречени на мъчения или смърт.

Извън пределите на византийските земи, единствено в мюсюлманския град Дамаск, християните не били притеснявани и преследвани заради почитането на икони. Причината била първият министър на местния халиф – ревностният християнин, богослов св. Йоан Дамаскин, който изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които доказвал правилността на иконопочитанието. Тези негови действия вбесили император Лъв III Исаврянин и той решил да лиши Църквата от непобедимия защитник на православието – заповядал на изкусни писари да изучат почерка на св. Йоан и да напишат фалшиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана всякаква помощ от страна на първия министър.

ИЗЦЕЛЕНИЕ

Императорът изпратил подправеното писмо на халифа, а той изпаднал в ярост и забравил за дългогодишната предана служба на своя министър. Заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Св. Йоан страдал жестоко, както от болката, така и от незаслужената обида. Привечер, след ходатайстване от страна на негови приятели, халифът върнал на страдалеца ръката му. Щом настъпила нощта, Йоан се затворил в своята молитвена стая, долепил плътно отсечената част от ръката към мястото й и паднал ничком пред иконата на Божията Майка. С вяра и с пламенна любов отправил молитва към нея за изцеление на ръката му в защита на православието. Малко след това задрямал, а в съня му се явила Божията Майка. „Ето, сега ръката ти е здрава. Не скърби повече и изпълни това, което ми обеща в молитвата си”, рекла тя на Йоан.

Той се събудил, а ръката му била отново цяла. От отсичането почти нямало следа. Само за свидетелство останал дребен белег подобен на розова нишка. Вдъхновен от чудото Дамаскин изработил от сребро модел на собствената си ръка и в знак на благодарност я поставил на иконата на Богородица, чрез чиито свети молитви получил изцелението. Затова тя се нарича Троеручица.

ХИЛЕНДАРСКИ МАНАСТИР

Напускайки Дамаск, свети Йоан взел със себе си и чудотворната икона. Оттогава тя останала постоянно в Лаврата на свети Сава Освещени до пристигането на архиепископ Сава Сръбски (XIIIв.), на когото тя била подарена от Лаврата като благословение. Тръгвайки си от Палестина, свети Сава взел със себе си в Сърбия светата икона „Троеручица“. Известно е, че при възникнали в Сърбия смутове иконата била натоварена на едно муле, което без да бъде водено, стигнало до Света Гора, в Атон, и се спряло пред Хилендарския манастир. Братята приели иконата на Божията Майка и я поставили в олтара на съборния храм.

Не е известно колко време е стояла в олтара. Едно събитие я извадило оттам – смъртта на игумена. Изборът на нов игумен бил съпроводен от силни вълнения сред братството, тъй като част от тях искали един, а други – друг. Манастирът се разделил на две групи, възникнали разпри. Един ден братята се събрали, както обикновено, но с почуда видели, че иконата „Троеручица“ не е на мястото си в олтара, а е застанала на игуменското място. Обяснили си това с тайни действия на еклисиарха и отнесли иконата отново в олтара. Но на следващия ден тя пак се появила на игуменския трон. Отново я поставили в олтара и взели всички мерки, за да не се допусне поредното пренасяне на иконата – вратите на църквата били заключени от комисия и върху тях били поставени печати. На третия ден обаче иконата отново стояла над игуменското място. Докато братята се чудили какво става, при тях дошъл отец, който имал видение. Явила му се Божията Майка, която му заръчала да каже на братята да не местят иконата от игуменското място, защото игумен на манастира вече е тя самата, за да няма дразги.

Оттогава в манастира избират само проигумен – наместник, игуменското място в църквата, над което стои иконата „Троеручица“, винаги остава празно.

СЛУЖЕНЕ НА БОГ

Света Богородица „Троеручица“ отдавна е почитана и в България. Историята разказва за йеромонах от Света Гора, който минал оттук на път за Влашко. Със себе си носел и една чудотворна икона на Пресвета Богородица, дар за неговите близки. Заинтригуван от вестта, че в Троянския Балкан отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали доста време заедно в постнически подвизи.

Като му дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. Духовникът видял в това Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Разтълкувал го като знак, че иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни места, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Постепенно братята се увеличавали, построили си килии и странноприемница за поклонниците. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“ се разнесла надлъж и нашир, с това, че непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея. Болните се изцерявали, прокажените се очиствали, немите проговаряли, парализираните прохождали. Помагала на всеки за всичко. И не само верните, а дори и турците не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

И до днес, който посети Троянския манастир с вяра, получава благодатна помощ от Троянската света Богородица Троеручица.