„Веда Словена“ 146 години по-късно

Седемдесетте години на XIX век бележат връхната точка на Българското възраждане – време на духовно, интелектуално и обществено израстване. В тази изключителна атмосфера на творчески подем босненският етнограф, археолог и филантроп Стефан Веркович издава с помощта на българския учител Иван Гологанов първия том на сборника с български народни песни „Веда Словена“ (1874 г.). Томът съдържа почти 8000 стиха, които пренасят спомена за древни предхристиянски времена – преселението от Крайна земе на Дунава, необикновените подвизи на митичния певец Орфен, царстването на Талатина крале и др. 

В следващите десетилетия „Веда Словена“ има сложна и противоречива съдба. Първоначално приета с адмирации от европейската научна и интелектуална общност, скоро тя бива низвергната и принизена до нивото на целенасочена и изкусна мистификация. В дискусията за автентичността на песните се включват редица български, руски и западноевропейски учени. И спорът не е само и единствено за митовете, стереотипите и мистификациите, спорът е за нас, българите, и нашия влог в съкровищницата на човешката цивилизация. 

През изминалите повече от 150 години песенният сборник „Веда Словена“ остава неизвестен за широката читателска публика. По причини от различен характер той е публикуван само фототипно, с представителна и научна цел, в малък тираж.

Днес факт е първото българско адаптирано издание на „Веда Словена“, съставено от д-р Миглена Христозова и доц. д-р Константин Рангочев. То съдържа близо 3000 стиха, поетично преведени на съвременен български език от доктора на филологическите науки Росен Р. Малчев.

Екипът на издателство „Ракета“, по чиято идея се осъществява тази инициатива, вярва, че публикуването на непознати и труднодостъпни страници от нашата древна история е един от пътищата за утвърждаването на България на европейската и световна културна карта. Ето защо и изданието е включено в поредицата на „История за бъдещето“.

Доц. д-р Константин Рангочев е роден в Самоков. Магистър по българска филология (1985), специализация по математическа лингвистика (1987), доктор по етнология и лингвистика (1994), доцeнт в ИМИ – БАН (2012). Секретар е на сдружение с нестопанска цел под името Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ (www.ongal.net). Научните му интереси са насочени към етнологията на българите, фолклористиката, лингвистиката, компютърната лингвистика, мултимедийните и езиковите технологии, семантичния уеб. Автор на повече от 130 научни публикации, пет от които са посветени на сборника „Веда Словена“.  

Дфн Росен Росенов Малчев е роден през 1960 г. в гр. София. Той е доктор на  филологическите науки на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, главен секретар на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, учител по български език и литература в 48 ОУ „Йосиф Ковачев“. Основните му научни интереси са в областта на културните традиции на българите, българската антропология, етнология и език, взаимодействието между религия и фолклор. Има над 100 научни публикации, участва в повече от 120 теренни етноложки и археографски проучвания. 

Д-р Миглена Христозова е родена през 1981 г. в град София. Магистър по сравнително литературознание и медийни науки (Рурски университет „Бохум“, Германия). Защитава дисертация за „Веда Словена“ към Семинара по Славистика в университета „Алберт-Лудвиг“ във Фрайбург, Германия. Автор на повече от 10 научни публикации, посветени на тази тема. Наред с „Веда Словена“ се занимава с въпроси и теми за българите в чужбина, инициатор и създател на редица културни и образователни инициативи за деца и младежи от български и смесен произход. Понастоящем културен и образователен мениджър, зам.-председател на Инициативата за многоезичност и интеркултурно образование (IMIB e.V.), Фрайбург.