Лувъра, снимка: wikimedia.org
Български православни икони от 16-18 век ще бъдат изложени в Лувъра, в отдела за ислямско изкуство през лятото на 2020 г. Това ще бъде третата българска изложба в културното сърце на Париж. Темата е „Изкуство и култура в България (XVI - XVIII в)“. От Института за изследване на изкуствата при БАН обаче реагираха остро срещу експозицията с мотива, че „западноевропейското отношение към нас като част от европейска Турция” се появява отново.
На въпрос дали се притеснява, че България ще бъде представена в ислямския отдел, министърът на културата Боил Банов отговори: „Не съм ксенофоб. Не искам дори да се подигравам с този отговор, защото ще е несериозно. Надявам се, че всички не сме ксенофоби, това е част от нашата история. Когато говорим за 16 и 18 век, ще има много неща, свързани с исляма, ще има много неща, които не са свързани с исляма. Това е нашата история, това са ценности, които се съхраняват в нашите библиотеки. и музеи, в Православната църква и т.н. “
Дни преди това Емануел Мутафов от Института за изследване на изкуствата към БАН попита Министерството на културата и лично министър Боил Банов какво е отношението му към начина, по който България ще бъде представена на Третата българска изложба в Лувъра.
Според учения хронологичният обхват на представените образци - XV - XVIII в. е избран тенденциозно от уредника - г-жа Мори, специалист по османски изследвания. Самото място на изложбата е в отдела за ислямско изкуство, разположен в мазетата на Лувъра.
Очевидно това е провокирано от интереса на г-жа Мори към османското изкуство и влиянието му върху други култури в Османската империя през тези периоди, смята Мутафов.
„Дисертацията на нашата колега Лиляна Станкова, посветена именно на османското влияние върху българското християнско изкуство, категорично показа силно ограниченото и спорадично засвидетелстване на примери за проникване на ислямски мотиви в християнското изкуство по българските земи, особено що се отнася до богослужебните книги, тяхната украса и иконографски решения. Арабски мотиви се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., но преминават в изкуството на другите православни народи силно променени и вече загубили ислямската си същност, т.е. подобни силно ограничени взаимодействия не са и директни. През същия период се появява и т.нар. псевдокуфическа украса по външните стени на византийските храмове, но тя наподобява арабско писмо, за да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функция, чийто адресат е ислямската заплаха.“
Споразумението за сътрудничество с Френския музей е сключено по времето, когато министър на културата е бил Вежди Рашидов. За трета изложба се говори още от 2017-а.
Няма нищо лошо в това. Гореизложеното обаче повдига спешния въпрос дали българска изложба трябва да служи на частните интереси на куратор - експерт в османологият или обективно да представи българското изкуство като автономно самосъзнание на нация, която може да се гордее, че е запазила своята ценности, въпреки превратностите на историческата й съдба.
Източник