Днес се навършват 111 години от рождението на Ванга. Нека си спомним за нея и пророческите й слова от книгата „На кафе с Ванга“ - Живите спомени на художничката Веска Цицелкова.
За Ванга са правени филми, изписани са хиляди томове, но... едва ли някога с толкова малко думи е казвано толкова много. За първи път
нейната близка приятелка споделя пъстрите си спомени за Пророчицата. За
безбройните хора, на които тя помага, за изумителните й сбъднати
прогнози, за дълбоката й мъдрост и за
живота...
„От самолети танкове ке падат“Ванга предсказваше предстоящи в близко бъдеще събития с абсолютна точност. Така на двамата ми добри приятели – Гетман и Аржентински, буквално каза:
— Гетмане, какво е това Прага?
— Град в Чехословакия.
— Е, от самолети танкове ке падат!
Не закъсня десантът над Прага и това донесе на Ванга доверието и уважението на високопоставените личности.
Веднъж с Надка Гетман й гостувахме и тя реши да ни заведе до Рупите. Там имаше само една дървена барака, банята й беше гьол с вряла вода.
— Много е лековита водата, ке помага на хората да се лекуват. Хайде, ке отидеме со две коли и оркестърът ке дойде с нас.
Един акордеон и един саксофон. Надка, Ванга и аз се качихме на москвича на партийния секретар. Ванга седна зад шофьора, до нея аз, Надка отпред.
— Хайде, Веске, да запееме, да се пука душманът. Знаеш ли я песната „Сложи главата си на моите гърди“?
— Знам я, Ванге, това е хит.
— Що е това хит?
Запяхме, за моя голяма изненада Ванга пееше много чисто и нежно. Тя сложи главата си на рамото ми и с трепета на чувството от песента гласът й стана още по-хубав. Замислих се и разбрах, че Ванга има нежно сърце и нищо човешко не й е чуждо.
Колата спря. Шофьорът ни покани да слезем.
— Знаеш ли, Веске, тук насреща са затрупани хиляди воини от вулкано. Чуваш ли воя им?
Бездруго наистина чувах някакъв вой, напомнящ мъка и болка. Луната светеше и разказваше чудната легенда за римските воини, загинали под Кожуха.
„Ще помагам на България“
— Веске, майка ти си замина, тя е на шестото небе. Светица е милата, Бог да я прости.
Никога не съм притеснявала Ванга с моите лични неща. Но тя винаги ги виждаше. И сега. Болна, сама, без да я питам, видя кончината на моята мила майка, вечна й памет.
Погребението на Ванга беше точно както подобава на една светица, подарила целия си живот на хората. От нея струеше светлина и спокойствие.
Задържах се до ковчега, поставих моите малки подаръчета, целунах ръката й и сякаш я чух да казва:
— Аз съм жива, ще помагам на България.
„Ще помагам на България“, казваше много пъти Ванга. „Знаеш ли, Веске, България е много стара държава, малко хора знаят големата й история, истинската!“
Запалих свещица и излязох на двора. Не след дълго започна опелото и народът приближи около храма. Тишината закова въздуха и сякаш всички, притаили дъх, млъкнаха.
Ритуалната литургия бе извършена с голяма любов от свещениците. Почти всички отронваха сълзи. Народът обича Ванга...
