Снимка: Никола Дечков
Издателство „Книгомания" обяви излизането на новата книга на Мария Лалева – „Пасиансът на архангелите“ и ще бъде по книжарниците от 14 октомври 2021.
„Пасиансът на архангелите“ разказва за семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. „Човешкият свят, разделен на черно и светло, ад и рай, лъжа и истина, его и душа се разкрива чрез история, наситена с предизвикателства и болка“, споделя Мария Лалева.
Името на Мария Лалева блесва в съвременната българска литература още с излизането на стихосбирките „Личен архив“ (2013) и „Не съм ви ближна“ (2016), които претърпяват няколко преиздания през годините. Но истинска популярност й донася романът „Живот в скалите“, който става бестселър. Според издателите, от излизането му през 2018 г. до днес са продадени над 120 000 екземпляра и продължава да е в класациите за най-продавани книги и най-продаван български автор.
Специално за читателите на Списание Осем Мария Лалева сподели няколко фрагмента от най-новата си книга.
...Раздялата има мистериозното свойство да спира времето, за да можеш да потънеш до дъно в нея. Да те обгърне целия, да те задуши от болка, да свие гърлото до загуба на дъх, да се затвори оня клапан, който позволява на раната да изсвисти във вик през устата и тази задържана болка да изклокочи в гърдите запушена, задавена… Докато сърцето не се свие в спазъм. И не спре. А после да те изпълни онази пустота, която изтрива всяка мисъл. Тогава вече можеш да заплачеш. И да оживееш.
"...бе убедена, че след смъртта никой не отива в ада, защото всъщност се връща от там. И че всички кръгове на пъкъла са у човека, той ги носи като кръст с рождението си в материята и преминава през тях по собствен избор, „по свой образ и подобие“. Упорито вярваше, че животът е път през кръговете на собствения ад и е важно човекът да се движи, да се променя, да рискува, да се надскача, да се самопредизвиква, но да не се задържа в никой кръг на своя ад, да не пуска котва в никой от тях. Не за да не губи време, а за да не губи себе си. И че раят не е място, а състояние на смирение и равновесие между тъмнината и светлината в човешкото същество. "
"...Тя виждаше живота като пасианс, който човек сам реди чрез изборите си, а дали земните му стъпки долу щяха да отразяват начертаното от душата му горе, определяше нареден ли е пасиансът му в този конкретен живот."
...„Отишъл си далече от душата си и там, между писаното ти от Бога горе и избраното от човешкия ти разум тук, долу, зее дупка, бездна, пропаст, която се мъчиш да запълниш с какво ли не – храна, алкохол, секс, притежания, работа, пари, самовлюбеност, трупане на знания и умения, безсмислено самочувствие, заблуда за собствено превъзходство, назидание, осъждане, алчност... Болест е тази празнота, болест! Най-страшната болест! Тежка котва си пуснал в нищото, в празнотата си. И няма граници човешката ти способност да се самозалъгваш и да си вярваш, че в бездната ти е хубаво. Ума можеш да излъжеш, друг човек можеш да излъжеш, себе си най-хубаво можеш да излъжеш, но Бог, архангелите и енергиите не можеш.
"...Така постепенно стигнах до най-простата картина на битието – една окръжност и една точка в центъра й. Представих си, че човекът тръгва от тази малка точка и започва да се разширява до границата на окръжността. Достигнал там, разбира най-великата тайна – че Бог е и точката, и окръжността, че Той е и човекът, и всичко извън човека, че самият Бог се свива до точка и после пак се разширява до окръжност. Диханието на Бога, както го наричат будистите. Великият ритъм, който няма край и има неизменен цикъл и повторение. За мен това се превърна в единствения път, който може да извърви душата на човека – през хиляди животи и състояния на битието. "
...Разбрах, че всяка болест на тялото преди това е била крясък на душата. Била е предупреждение, че си се отдалечил от всичко красиво, което Бог ти е дал, за да извървиш човешкия си път. Срещнах ангели в човешки тела и те ме обичаха дори когато най-малко заслужавах. За да ме научат, че любовта не се дава по заслуги. Просто се дава. И се отнема не поради грешка или недостатък. Просто си отива, защото си има път. Свой собствен път... Разбрах, че прошката е стръмен връх за катерене. Понякога прекалено стръмен. Но не бива да се отказваш от него, ако си избрал да си по-голям от вчерашното си Аз.
Читателите, желаещи личен автограф от Мария Лалева, ще имат възможност в три поредни дни да се видят с нея в София:
14.10. – 16:00-19:00 – книжарница „Книгомания“
15.10. – 16:00-19:00 – книжарница „Хеликон Витоша“
16.10. – 12:00-15:00 – книжен център „Гринуич“.
От 19-и октомври започва турне за представяне на „Пасиансът на архангелите“ и Мария Лалева из страната в Пловдив, Бургас, Варна, Балчик, Русе и др.