Софийският дъжд и пролетните облаци снощи не бяха благосклонни към наблюденията с телескоп на Слънцето, Луната, Венера и Марс, но пък много хора, разхождащи се в Борисовата градина в почивния ден, се отбиха в Астрономическата обсерватория на СУ "Климент Охридски" на Пролетния световен ден на астрономията.
Залата за лекции беше препълнена, на двора - за най-малките - астрономи обясняваха емпирически основните физични явления. В двора на обсерваторията имаше изложба на космически фотоси, а в самата обсерватория организаторите бяха подредили малка експозиция с различни уреди, използвани за изучаване на вселенското пространство.
Публиката чу интересни факти за старите български наименования в астрономията, за кометите, пътешестващи из Слънчевата система, за ембрионалния стадия на звездите, за затъмненото слънце над западна Австралия на 20 април т.г.
Екипът на катедра "Астрономия" на физическия факултет на СУ от години се бори за реализирането на цялостен ремонт и реставрация на Астрономическата обсерватория в Борисовата градина в София. Учените с надежда обясняват, че е настъпил важният момент за започване на обновяването на това прекрасно място.
Големият купол на обсерваторията и Старата сграда с часовника са подготвени за ремонт и реставрация. Старият телескоп е временно демонтиран и монтировката, както и колоната му са опаковани, за да бъдат предпазени при подмяната на обшивката на купола.
Специално за събитието телескопът бе изложен в импровизираната изложбена зала в Голямата сграда на обсерваторията.
История
По инициатива на проф. Марин Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът), през 1892 г. започва строителството на Астрономическата обсерватория извън пределите на София в непосредствена близост до пустеещата днес къпалня “Мария Луиза”. По онова време днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Старото здание и големият купол са завършени през 1894 г. - 30 години преди полагането на основите на Ректората. Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон.
