Твоят космос

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна

Не бих искала да се върна в младежките си години

Снимка: lifedeeper.ru
Снимка: lifedeeper.ru
Това писмо е изпратено от американката Филис Шлосберг до нейния добър приятел от Русия – известния журналист Владимир Познер.
„Моя приятелка, която познавам от десетилетия, ми е написала писмо за нейната старост. Замислих се – аз стара ли съм? Тялото ми понякога казва да, но сърцето не се съгласява! И аз не бих искала да се върна в младежките си години". 
Ето и самото писмо, което предизвиква фурор в световната мрежа, всеки път когато се появи отново:

„Тези дни едно младо същество ме попита какво е да си стара. Доста се обърках, защото не се считам за стара. Като видя реакцията ми, съществото страшно се смути, но аз го успокоих, че въпросът е интересен, че ще го обмисля и ще му съобщя изводите си.
Старостта, осъзнах аз, е дар. Днес, вероятно за първи път в живота си, аз съм този човек, който винаги съм искала да бъда. Не, не става дума за тялото ми, разбира се. Понякога се отчайвам от него – бръчки, торбички под очите, петна по кожата, увиснал задник.
Често старицата, която виждам в огледалото, ме шокира, но не преживявам дълго.
Никога не бих се съгласила да сменя моите удивителни приятели, забележителния ми живот и семейството си, което обожавам, за по-малко количество бръчки и плосък корем.

Колкото повече остарявах, толкова по-добра ставах към себе си. И по-малко критична. 

Станах приятел със себе си.
Не се коря за това, че съм хапнала някоя бисквитка, че не съм си оправила леглото, че съм си купила циментов гущер, от който абсолютно нямам нужда, но той придава авангарден оттенък на градината ми.
Имам право да преяждам, да не прибирам след себе си, да съм екстравагантна. Свидетел съм на това как много, твърде много от най-скъпите ми приятели напуснаха този свят, без да са изпитали великата свобода, която дава старостта.

На кого му пука, че чета до четири сутринта и после спя до обяд на другия ден?

Танцувам сама със себе си, слушам невероятна музика, и ако ми се доплаква за отминалата ми любов, какво пък, ще си порева. Ще се разходя по плажа по бански, който едва удържа едрите ми телеса. Ако ми се прииска, ще се хвърля в океанската вълна, въпреки пълните с жалостивост погледи на младите същества по монокини наоколо. 
Те също ще остареят.
Понякога забравям, това е факт.
Впрочем, не всичко в живота е достойно за запомняне, а за важното си спомням.
Разбира се, че за толкова години сърцето ми е било разбито не веднъж.
Как може да не се разбие сърцето, ако ти си загубила любимия си, ако детето ти страда или когато кола блъсне любимото ти куче? Но разбитите сърца са източникът на нашата сила, нашето разбиране и нашето състрадание.
Сърцето, което не е било разбито нито един път и е стерилно и чисто, никога няма да познае радостта от несъвършенството.
Съдбата ме благослови да доживея до бели коси, до времето, когато младежкият ми смях завинаги се е отпечатал с дълбоки бразди върху лицето ми. Но колко хора никога не са се заливали от смях и са починали преди косите им да се обсипят със скреж?

Мога да казвам „не" абсолютно искрено. Мога да казвам „да" абсолютно искрено.

Колкото повече остаряваш, толкова по-искрен ставаш. Все по-малко те интересува какво мислят околните за теб. Вече не се съмнявам в себе си. Даже си завоювах правото да греша.
И така, в отговор на твоя въпрос, мога да кажа: харесва ми да съм стара. Старостта ме освободи.
Харесвам човека, в който се превърнах. Няма да живея вечно, но докато съм тук, няма да губя време да страдам за нещо, което е можело да се случи, но не се е случило, нито пък ще се притеснявам за това, което може да се случи.
И ще ям сладко за десерт всеки Божи ден".

Източник

Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение” Твоят космос

Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение”

Алчността и подчинението карат хората да оглупяват

Истини за Любовта Твоят космос

Истини за Любовта

При другия вид Любов вие забравяте себе си и дори да умирате от глад или жажда, първо мислите за другия

Защо прошката изглежда невъзможна Твоят космос

Защо прошката изглежда невъзможна

Да простиш, не значи да се предадеш. Означава, че си готов да продължиш напред

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш! Твоят космос

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш!

С трохи тълпата винаги се храни, стои неяден хлябът на Живота

За любовта в самота Твоят космос

За любовта в самота

92 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Съществува ли Мама? Твоят космос

Съществува ли Мама?

Съвременна притча за живота след раждането

Не стреляй в екрана! Твоят космос

Не стреляй в екрана!

Емет Фокс съветва да свалим оловните обувки, които ни теглят към дъното

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта” Твоят космос

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта"

Блогърката Катерина Брусника си спомня за острия език на мъдростта

17 опорни точки на любовта Твоят космос

17 опорни точки на любовта

Или какво казва науката за „истинската любов"

Пролетната умора на душата Твоят космос

Пролетната умора на душата

22 признака, че имате спешна нужда от презареждане

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан” Твоят космос

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан"

Желязната лейди за железните правила на живота

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги Твоят космос

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги

Лилавите гривнички се завръщат за нов триседмичен експеримент

Човек остарява, когато престане да се влюбва Твоят космос

Човек остарява, когато престане да се влюбва

Знам, че за всяка минута, когато затваряме очите си, губим шейсет секунди светлина

*