Светът в теб25 февруари 2019

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна

Не бих искала да се върна в младежките си години

Снимка: lifedeeper.ru
Снимка: lifedeeper.ru
Това писмо е изпратено от американката Филис Шлосберг до нейния добър приятел от Русия – известния журналист Владимир Познер.
„Моя приятелка, която познавам от десетилетия, ми е написала писмо за нейната старост. Замислих се – аз стара ли съм? Тялото ми понякога казва да, но сърцето не се съгласява! И аз не бих искала да се върна в младежките си години". 
Ето и самото писмо, което предизвиква фурор в световната мрежа, всеки път когато се появи отново:

„Тези дни едно младо същество ме попита какво е да си стара. Доста се обърках, защото не се считам за стара. Като видя реакцията ми, съществото страшно се смути, но аз го успокоих, че въпросът е интересен, че ще го обмисля и ще му съобщя изводите си.
Старостта, осъзнах аз, е дар. Днес, вероятно за първи път в живота си, аз съм този човек, който винаги съм искала да бъда. Не, не става дума за тялото ми, разбира се. Понякога се отчайвам от него – бръчки, торбички под очите, петна по кожата, увиснал задник.
Често старицата, която виждам в огледалото, ме шокира, но не преживявам дълго.
Никога не бих се съгласила да сменя моите удивителни приятели, забележителния ми живот и семейството си, което обожавам, за по-малко количество бръчки и плосък корем.

Колкото повече остарявах, толкова по-добра ставах към себе си. И по-малко критична. 

Станах приятел със себе си.
Не се коря за това, че съм хапнала някоя бисквитка, че не съм си оправила леглото, че съм си купила циментов гущер, от който абсолютно нямам нужда, но той придава авангарден оттенък на градината ми.
Имам право да преяждам, да не прибирам след себе си, да съм екстравагантна. Свидетел съм на това как много, твърде много от най-скъпите ми приятели напуснаха този свят, без да са изпитали великата свобода, която дава старостта.

На кого му пука, че чета до четири сутринта и после спя до обяд на другия ден?

Танцувам сама със себе си, слушам невероятна музика, и ако ми се доплаква за отминалата ми любов, какво пък, ще си порева. Ще се разходя по плажа по бански, който едва удържа едрите ми телеса. Ако ми се прииска, ще се хвърля в океанската вълна, въпреки пълните с жалостивост погледи на младите същества по монокини наоколо. 
Те също ще остареят.
Понякога забравям, това е факт.
Впрочем, не всичко в живота е достойно за запомняне, а за важното си спомням.
Разбира се, че за толкова години сърцето ми е било разбито не веднъж.
Как може да не се разбие сърцето, ако ти си загубила любимия си, ако детето ти страда или когато кола блъсне любимото ти куче? Но разбитите сърца са източникът на нашата сила, нашето разбиране и нашето състрадание.
Сърцето, което не е било разбито нито един път и е стерилно и чисто, никога няма да познае радостта от несъвършенството.
Съдбата ме благослови да доживея до бели коси, до времето, когато младежкият ми смях завинаги се е отпечатал с дълбоки бразди върху лицето ми. Но колко хора никога не са се заливали от смях и са починали преди косите им да се обсипят със скреж?

Мога да казвам „не" абсолютно искрено. Мога да казвам „да" абсолютно искрено.

Колкото повече остаряваш, толкова по-искрен ставаш. Все по-малко те интересува какво мислят околните за теб. Вече не се съмнявам в себе си. Даже си завоювах правото да греша.
И така, в отговор на твоя въпрос, мога да кажа: харесва ми да съм стара. Старостта ме освободи.
Харесвам човека, в който се превърнах. Няма да живея вечно, но докато съм тук, няма да губя време да страдам за нещо, което е можело да се случи, но не се е случило, нито пък ще се притеснявам за това, което може да се случи.
И ще ям сладко за десерт всеки Божи ден".

Източник

Сърцето ми е устремено към теб... Светът в теб

Сърцето ми е устремено към теб...

Тя няма да се омъжи – сърцето й е всецяло и завинаги дарено на далечния й любим, когото никога не е виждала...

Възможно ли е да обичате някого завинаги? Светът в теб

Възможно ли е да обичате някого завинаги?

Дългогодишно изследване показа, че надценяваме способността си да страдаме след раздяла

Денят е за двама - започнете го с целувка! Светът в теб

Денят е за двама - започнете го с целувка!

Празникът е на влюбените, затова е задължително да сте с любимия

Не можем да променим обстоятелствата, но преценката си – да Светът в теб

Не можем да променим обстоятелствата, но преценката си – да

Оливър Бъркман за опита на стоиците за постигане на душевен покой

Ето малко от добрите дела на България Светът в теб

Ето малко от добрите дела на България

Не е трудно: да засадиш дърво, да помогнеш на човек в беда, да боядисаш пейка, да сготвиш обяд за скитник...

Лариса Ренар: Мъжът обича тялото на жената, а тя – душата му Светът в теб

Лариса Ренар: Мъжът обича тялото на жената, а тя – душата му

Най-добрият женски треньор в Русия Лариса Ренар с ценни съвети към дамите

На всички вас, с любов Светът в теб

На всички вас, с любов

Писмото на Стефан Данаилов до неговия „златен" клас

Ако той те удари – незабавно бягай, като при земетресение! Светът в теб

Ако той те удари – незабавно бягай, като при земетресение!

Съвети към жени, подложени на домашно насилие

Коко Шанел: Няма некрасиви жени – има мързеливи Светът в теб

Коко Шанел: Няма некрасиви жени – има мързеливи

Грижата за красотата трябва да започне от сърцето и душата, иначе никаква козметика няма да помогне

Прави добро на всички без изключение Светът в теб

Прави добро на всички без изключение

Не се страхувай също от смъртта, защото Бог е приготвил бъдещи блага, за да те издигне над смъртта

Нека всеки нахрани другия! Светът в теб

Нека всеки нахрани другия!

Притча за хуманността от Хорхе Букай

Не съдете, за да не бъдете съдени Светът в теб

Не съдете, за да не бъдете съдени

Иисус Христос за вярата, любовта и законите на човечността

Отрязах си косите и ги продадох, за да не останеш без подарък Светът в теб

Отрязах си косите и ги продадох, за да не останеш без подарък

На Бъдни вечер „Даровете на влъхвите" ни кара да се попитаме: бих ли се лишил от част от себе си в името на другия?

Държавата ни обезчовечава в очите един на друг Светът в теб

Държавата ни обезчовечава в очите един на друг

Из заключителното слово на осъдения за екстремизъм 21-годишен Егор Жуков пред съда

Защо сме нещастни Светът в теб

Защо сме нещастни

Лиз Бурбо: Ако вярваш, че си отговорен за щастието или нещастието на другите, това винаги води до появата на чувство за вина