Твоят космос

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш!

С трохи тълпата винаги се храни, стои неяден хлябът на Живота

Ваклуш Толев: Да бъдеш, а не да имаш!
В началото на Новата година, когато търсенията ни за нас самите, за бъдещето, което искаме да изградим, са по-силни от всеки друг момент, избрахме да ви срещнем с вечно мъдрите слова на духовния водач Ваклуш Толев. Интервюто, което ви представяме, никога не е публикувано досега. То е на неговия близък ученик известния режисьор Николай Василев.

Преди 12 години Николай Василев прави дебют в киното именно с документален филм за Ваклуш Толев. „Пътят на мъдростта” веднага печели награда за дебют на фондация “Култура Аними”. Участва в програмата на фестивала “Златната ракла”, 9-тия Международен София филм фест, Фестивала за неигрално кино “Златният Ритон”, селектиран е за Наградата на Европа в Берлин 2005 г., документалния фестивал в Ихлава, Чехия, прожектиран е на Дните на българската култура в Париж 2005 г., открива VI-тата Международна панорама на независимото кино в Солун.

Г-н Толев, какво е да живееш истински? Днес съществуваме или живеем?
Винаги съм правил разлика между съществуване и живеене.
Не може да бъдат равни, защото в съществуването стои пулсът на вегетацията, а в живеенето стои откровението на творческата сила, Подобието – диханието на Сътворителя. Шекспир в своя „Хамлет" поставя въпроса: to be or not to be – да бъдеш или да не бъдеш. За мен проблемът е по-друг – да бъдеш, а не да имаш! Живеенето е съзнание да бъдеш.

Но като че ли в момента е прието обратното – да имаш, а не да бъдеш…
Не само в момента – цялата идея на човека в Еволюцията е да завоюва, да има, а не да изяви присъщността си, дадена му като Диханието на Бога. Той е трябвало да се разгръща, да овладява не само материални, но и някои от културните блага. Но когато дойде до идеята за своята екзистенция, за същността си, тогава човек трябва да се прости с идеята да имаш. За да може да се изяви! А това какво е? Това е вече да бъдеш. Трябва да бъдеш, а не да имаш! Тогава човек може да каже, че ще прави култура на Духа. Как да направи култура на Духа, когато материята е властна? И когато материята е обявена дори от доктрините на различните религии, че тя е злосторникът, че там, в нея, се е вгнездил сатаната. Учението Път на Мъдростта не може да приеме да пренася сатани в битието на третото хилядилетие. Човекът трябва да ги освободи с една друга голяма идея – че материята не може да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворявана. Когато одухотворите материята, вие правите една нова култура. Така, както Христос направи с Разпятието Си Голгота – направи победата на Духа над материята. Възможна ли е такава победа? Възможна е, защото тя ви позволява Възкресение. Така че идеята с екзистенцията да бъдеш ви създава предпоставки и акумулира енергиите, с които може да правите новата култура – одухотворената материя. И тогава нямате страх от това, което ще ви освободи, нямате страх от смъртта. Така трябва да се схванат нещата.

Автор сте на много книги за духовното познание. Откъде черпите вдъхновение?
Това е въпрос на малко по-особена култура, която често наричат езотерична. Във всеки човек е вложена една висша духовна сила, на която са давани различни имена – „оренда" в прабългарската религия, „подобие" в християнството, „кундалини" в източните учения. Тази сила като вътрешен пулс извиква прираста не на ориентирането, а на познанието. Така че, когато тези енергии преливат, човек не може да каже, че умората на всекидневието е по-властна от благодатта.

Животът ви е минал през няколко исторически епохи, бихте ли им дали някакъв щрих.
Когато съвременник характеризира епохата, в която е живял, много трудно ще му признаят безпристрастието. Така е, защото повечето от анализите са върху това, което е било идеология. А идеологията винаги е посредственост. Но ако трябва да характеризирам епохата, в която тъй или иначе съм пребивавал, трябва да кажа, че духовната бедност е преобладавала в това, което иска да прави революция. А недораслякът не може да черпи слънце, за да отхрани плод. Не отричам революцията по принцип, но човек трябва да направи вътрешна, сакрална революция. Този, който още не е събудил духовната си сила, той винаги ще дава знаменател, който ще лишава числителя от стойност. Това е изпуснатата тайна на бъдещето, че чуждата вина не е наша невинност. Тогава нямаме нужда от прокламирано социално равенство. Ние винаги в историята сме имали благодатната възможност да нямаме отрицателя в лицето на плебея, тъй като българите никога не сме  институция на робство. Докато в някои големи държави е имало благородници и роби. Робът не всякога е удовлетворявал потребите си за култура, но е удовлетворявал социалната си потреба за равенство. И една Френска революция прокламира свобода, братство, равенство. Но уви! Свободата не е проблем на това да бъде дадена или извоювана, а е въпрос на лична поносимост. А когато робът ви дава свобода, тя винаги е в измеренията на робското му мислене. Френската революция прави своите действия срещу аристокрацията, но при отработена буржоазия. Докато в Русия пролетариатът направи своите настъпления срещу аристокрацията, без да има буржоазия.

Казвате вътрешна революция, но хората очакват някой да ги спаси отвън?
Това е плод на внушението, че Бог трябва да го търсиш вън от себе си. Когато дълбочината на човешкия ум не стига до този бог, който е в него, човек търси своето оправдание в легитимирания образ – държавника, духовника... Дали наистина монархът ще покани на трапезата си народа? За хората е голямо благоволение той да ги нахрани на масата, дори с илюзии. Затова имам една мисъл – с трохи тълпата винаги се храни, стои неяден хлябът на Живота.

Какво в съвремието ни определя пътя на социалността?
Коя социалност? Тази от личности или колектив без личности, наречен общество? И кой път? На прехода, който се оказа улица? Идеята не е да създаваш само общество, а да изграждаш държава – както направи хан Аспарух. Той свари тук много славянски общества и племена, но без държава.
Трябва да се разбере, че еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове. Пътят на прехода ни не се определяше от идеи, а от оглозгани идеологии, които диференцираха обществото. Нужна е нова идея, учение за света, за социологията, за политиката, за културата – за да се направи епоха, къс от битието, а не поредното столетие.
Дали не сме в морален, нравствен и културен спад? Намалял ли е апетитът за духовна храна?
Човечеството не е навикнало да се променя. И тогава, когато са изчерпани енергиите на известни нравствени таблици, идва промяна, но хората не могат да я понесат. Много е лесно да се отрече наличният морал, но трудно е да създадете нов. Тази битка Христос я изживя и трагедията на християнството е там, че голяма част от старите морални постулати на юдейството и на някои други остатъци от мирови религии влязоха и в християнството. Христос излезе срещу колективното съзнание в идея за личност - за жалост точно това се загуби. В християнството личността се загуби. Когато искаш да смениш един морал, изглежда тежка битката. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а за знанието. Знаещият е повече от безгрешния.



Къде е вярата на младите хора?
Единственото нещо, в което не вярват – това е в себе си. Това е трагедията! Ако те вярваха в себе си, щяха да направят поведение на търсена култура. Те отиват в Европа, за да намерят прехрана, но не могат да намерят това, което Европа сама няма – там има цивилизация, но няма култура. Преди повече от 40 години Европа отиде в Индия да търси култура. Хипитата отидоха, и то с една грешна представа как трябва да търсиш културата на духа – да я търсиш, като отидеш дрипав. И се върнаха пък дрипави в душата си, защото в Индия на улиците не дават култури.

Как ще коментирате идеите за изучаване на религия в училище?
Когато вероизповеданието е като задължителна дисциплина, а не като вътрешна потреба, после, като узреят тези, на които е наложено, те се освобождават от него. Институтът трябва да смени възпитанието чрез морал със знанието, което още Адам се опита да направи. Опита се да знае, а те му казаха, че е грешен. В религиите стои доктрината на креацията, която е неподвижна. Отрича се законът на еволюцията, на прераждането, макар първите столетия на християнството да е изповядвано.
...Ние не можем в третото хилядилетие да влезем с това, което хилядилетия се изповяда и се нарича първороден грях. Не можем да го вземем! Не ни и трябва, защото по същина то не е верно. Това е една от най-тежките вериги, които заземяват човека. Защо трябва да оверижим човека в грях, който дори да му го сложим като първороден? Защо? Защото някой е имал смелостта да яде ябълката, плода на знанието. Змията, която всички я обявяват за злосторница, а в същото време тя е и мъдрост… Защото пак Христос ще каже: Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъбите. В световната култура съществуват т.нар. формации на офистите, на змиепочитателите точно заради две неща: гъвкавостта и смяната на кожата, което е идеята за раждане и прераждане. Затова тя влиза в тезата за мъдростта. И тази змия се явява и казва на Адама и на Ева: Не, няма да умрете, а ще ви се отворят очите да познаете що е добро и зло, ще станете като богове. И когато те яли плода на знанието и им се отворили очите – виждат се в плът! Значи какво? Този, който слезе в плътта, във физическото поле на съществувание, трябва да има знанието що е добро, върху което са построени бъдещите религиозни формации за възпитанието му в отговорност за обожествяване.
Това е голямата тайна и Бог ги пъди и двамата с тезата, че са извършили познание за добро: да знаят що е добро и зло като привилегия на боговете... След това, Бог кога ги изгони, им казва: Те станаха като нас – Богове. Тогава се питаме коя е змията? Животинчето? Или тази Змия-огън, която наричаме Кундалини. Кундалини е Диханието на Бога, Бога в нас.
Тогава как искате да приема аз тезата за грешния човек!? Няма такъв! Има нееволюирал. И не мога да приема статута на постоянната стагнация на положението зло и добро… Няма зло, има нееволюирало добро.

Какви са според вас предизвикателствата на третото хилядолетие?
Това, че човечеството в своята тенденция да се освободи от тези неща, ще срещне сериозна пречка в лицето на мировата култура. Преди няколко години аз поставих пред Обединените народи (ООН – Организация на обединените нации – бел. ред.) проблема за защита правото на Душата. Човекът е бранен и има право според Хартата (за правата на Човека) на живот – не можеш да му отнемеш живота. Грешката на културата е в това, че тя в живота вижда само битиейността на физическото поле. Няма по-далечно виждане. Когато искам защита правото на Душата, тя е в това – да не се употребява дума, слово, което убийствено действа върху неговата свръхмисъл, наречена Душа. Тази дума трябва да се махне от уставите на църквите и от гражданските законодателства.
Думата в религиите е „Анатема”, която в буквалния смисъл значи “проклятие и отлъчване”, а в социално-гражданския закон думата е „Враг”. Не може да имате враг, макар Христос не можеше да си послужи с друга дума, когато казва: Обичай враговете си. Защото Сътворителят не е създал само теб божествен, пък другия – вражески. Затова тази дума я смених със събожник, чиято ритмика създава хармония – не можеш да наречеш враг събожника си! Можеш да го научиш за грешката, която е направил, можеш да повишиш в него чувството на отговорност. Но не можеш да го наречеш враг.
И не може за това, че ти не искаш, или имаш друга вече яснота в поклонението си пред боговете, да те анатемосат, че не изповядаш определена религия. Личността е свещена. Индийците я наричат Пуруша – Мировото Същество, човек-Бог, и граничи с нашия иконен образ на Пантократора.



Как виждате човека в бъдещето?
Историческата даденост свидетелства, че човекът се е променял – променил е косматата си дреха с фрак, променил е мисловния си процес от констатация и рефлекс за съхранение до творчество и себежертва. Променени са и нравствените таблици – от „Око за око, зъб за зъб" до „Обичай врага си". Следователно в бъдещето човекът ще трябва да се потърси в духовното си роднинство, защото всеки носи в себе си Диханието на Бога. Първото нещо, което виждам в бъдещия човек, това е идеята за свобода от себе си. Това е формула, която малко е смутителна, когато се чуе за първи път. Но ако не надмогнем себе си, не можем да направим нищо ново. Човекът не е даденост, той е едно предшествие, той е едно саморазвитие, той е едно достижение. За мен човекът е една бъднина, той е Бог в развитие.

Вашето учение се нарича Път на Мъдростта, какво е мъдрост?
Дефиниция винаги може да се каже, защото на старогръцки значи „софия“ – нещо, което е над очите (като доктрина на очите), нещо, което е над сърцето. Защото сърцето може да ви даде вибрация на усет и да приемете нещо така, както обикновено се говори – чрез вярата. А мъдростта е част от събудената духовност, която Бог е вложил във вас, макар че ви е поставил възможности да се ориентирате – създал ви е това, което се нарича зрение, създал ви е слух, създал ви е условия за усет. Но всичко това е в услуга на онова, което се нарича човек. А човекът носи един неизповядан заряд на Мъдрост, която може да го направи божествен.
Мъдрост винаги е имало, обаче Мъдростта като доктрина е нещо съвършено друго. Както Любов винаги е имало, Еросът съществува и в митологиите, и в реалността, но религия на Любовта създава Христос. Правда винаги е имало, но религия на Правдата създава Моисей. Така че Мъдростта като доктрина на посветените в името на извеждащия от човека вложен бог, е нещо съвършено друго. Иначе може да го преведете, както казвам, на старогръцки като кажете “софия”, или Сарасвати като кажете на индийски...
Странното за Мъдростта е другаде. Това е, че тя не е утробна богиня. Това е доказателство, че е изключение. Богинята на Мъдростта Атина Палада излиза из главата на Зевса, а не от утробата на Гея или на Хера. Това е странното. И тогава сами бихте казали: Да, наистина Мъдростта не е това, което земята ни дава, а каквото главата ни дава – тя се ражда от главата. Така че Мъдростта ще трябва да я търсим не в очите, които могат да видят що е правда; не в сърцето, което може да прояви милост или жестокост, а в будността на вложеното у нас Съзнание. Съзнание... А това е вече част от целостта на прозрението и тайната на вложеното ви предназначение. Любовта каза: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, но тя не можеше да каже „Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец“. Мъдростта може да го каже. Защото тя стои над доктрините, които повелява Земята.  



… Дух и пламък е бил моят път и мойто битие…
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., в деня на Рождество Христово, в с. Поповица, Пловдивско. Приключва земния си път на 27 ноември 2013 г. в София.
Учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по лагери и затвори. Там пише поезия, драми, философски есета, учи немски, френски, английски… След освобождаването му завършва богословие в Духовната академия, София.
От 1991 г. Ваклуш Толев чете лекции в Пловдивския и Софийския университет, изнася слова и беседи в различни културни центрове на страната. От 1993 г. реченото му слово се публикува и оформя едно ново учение, наречено от него Път на Мъдростта. Учението разглежда редица теми, свързани с духовния, културния и историческия живот в личното, социалното и Мировото битие на човека. То е принос към бъдещето като визия за присъствието на човечеството в третото хилядолетие с Културата на Мъдростта!

Интервюто е публикувано в бр.2/2019 на Списание 8
Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение” Твоят космос

Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение”

Алчността и подчинението карат хората да оглупяват

Истини за Любовта Твоят космос

Истини за Любовта

При другия вид Любов вие забравяте себе си и дори да умирате от глад или жажда, първо мислите за другия

Защо прошката изглежда невъзможна Твоят космос

Защо прошката изглежда невъзможна

Да простиш, не значи да се предадеш. Означава, че си готов да продължиш напред

За любовта в самота Твоят космос

За любовта в самота

92 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес

Съществува ли Мама? Твоят космос

Съществува ли Мама?

Съвременна притча за живота след раждането

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна Твоят космос

Харесва ми да съм стара, така се чувствам свободна

Не бих искала да се върна в младежките си години

Не стреляй в екрана! Твоят космос

Не стреляй в екрана!

Емет Фокс съветва да свалим оловните обувки, които ни теглят към дъното

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта” Твоят космос

„Ако искаш да пратиш някого по дяволите, начертай му карта"

Блогърката Катерина Брусника си спомня за острия език на мъдростта

17 опорни точки на любовта Твоят космос

17 опорни точки на любовта

Или какво казва науката за „истинската любов"

Пролетната умора на душата Твоят космос

Пролетната умора на душата

22 признака, че имате спешна нужда от презареждане

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан” Твоят космос

Маргарет Тачър: „Сиренето е безплатно само в мишия капан"

Желязната лейди за железните правила на живота

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги Твоят космос

3 седмици без оплаквания, псувни и интриги

Лилавите гривнички се завръщат за нов триседмичен експеримент

Човек остарява, когато престане да се влюбва Твоят космос

Човек остарява, когато престане да се влюбва

Знам, че за всяка минута, когато затваряме очите си, губим шейсет секунди светлина

*