Подкрепете ни!




Улови мигаНайден Колчев, снимки Найден Колчев / 15 октомври 2018

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди

Кратко пътешествие, което отговаря на въпроса дали това място наистина е толкова магическо

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди
Реших да посетя Белинташ в Родопите по няколко причини. Първо не съм ходил там от поне десетина години, второ – безкрайно удобно е – на час и нещо от Пловдив, и трето – това бе един от онези топли есенни уикенди, през които просто не те свърта на едно място и искаш да се изнесеш възможно най-бързо.



Белинташ е дълга, с формата на плато, скала в Родопите, върху която се виждат следи от човешка дейност. Учените се обединяват около идеята, че тук е съществувало древно светилище на траките, почитащи своя бог Сабазий. Слуховете и спекулациите обаче са в пъти повече – че това е врата към други светове, че е площадка за космически кораби, че дори Ноевият ковчег е бил завързан тук по време на Потопа, защото се виждат дупките, където са били халките за въжетата и т.н.



Доколко това място наистина е магическо – в това исках да се уверя, тръгвайки натам.
Няма да крия, че винаги съм предпочитал суровата красота на Рила и Стара Планина, и почти извънземните пейзажи на Пирин пред мекотата на Родопите. Обаче през есента тук е чудовищно красиво до степен да изпаднете в състояние, в което да не можете да понесете повече от заобикалящото ви и в един момент да махнете с ръка и да се предадете, без да се впечатлявате повече – иначе няма да оцелеете…

Родопите са супер достъпна планина – мисля си аз, докато гледам една жена с високи токчета, която върви неуверено по пътеката, преследвана от шумна компания с две кучета. Скоро стигам новата църква, разположена в подножието – „Светия Кръст”. Няма толкова стерилна сграда е първото нещо, което ми идва наум, на това отгоре с ламаринен покрив. Подминавам я бързо и навлизам в гората преди каменното плато.




Преди входа са каменните образувания Мечката и Сфинкса (който прилича на стар индианец),
изваяни през вековете. Внимателно се изкачвам на платото, където 360 градусовата гледка е величествена. За разлика например от връх Вихрен в Пирин, където светът е в краката ви, тук имате чувството, че хем наблюдавате съседните възвишения отгоре, хем че сте на едно ниво с тях. Само заради това си струва, мисля си аз – само заради гледката, която наистина ме кара да затая дъх, ще ме прощавате за клишето. След първоначалното впечатление се оглеждам наоколо – на скалата има поне 50 души, някои лежат върху нея, за да попиват от енергията на епохите, други вървят боси, аз се разхождам насам натам и гледам предимно в далечината, докъдето ми стига погледът…



До мен едно семейство е с така модерните напоследък йоркширски териери. Малкото момиченце настъпва кучето, след което баща му се скарва: „Хайде, извини се сега!” Детето гушка кучеподобното създание с думите: „Извинявай, котко!” След тази случка, ако е имало въобще някакъв помен от магия, тя започва съвсем да се изпарява…

Оглеждам се наоколо и виждам въпросните следи, за които някои казват, че са от халките на Ноевия ковчег и издълбаните прорези върху площадката, където са кацали космически кораби. Мистика и легенди, слухове и предания – това са Родопите и се сещам за разговора ми преди да тръгна към Белинташ с дядо Сашо.
Той е един от първите заселници в с. Врата, наближава 90-те. Участвал е в залесяването на каменното плато през 1960 г. и има какво да ни каже, що се касае до преданията и легендите, свързани с камъка. „Бельо Войвода там живял е. Дигнал се в Турция и оставил парите на камъка, в бунара (кладенеца). Това ми го разказва на жената бащата. Та дошъл един тарикат като тебе и питал къде е камъка, бунара. Завел го моя тъст на камъка и онзи взел златото от бунара и го закарал на Бельо Войвода в Турция. Караждата (Стефан Караджа) го изгонил него навремето, нали тука  е границата – Караджов камен е на Караджата, Белин таши е на Бельо войвода. Делели района…”

Решавам все пак да го питам относно магията на мястото и дали знае, че траките са имали горе светилище. „Траки? Нищо няма ва. Това е само политика. На върха има толкова бунар, от дъжда вода се събира…”
И така. Тръгвам си раздвоен – от една страна е неземната красота на Родопите през есента и уникалността на Белинташ, както и гледката оттам. От друга е това, че не можах да изпитам магията на мястото – дали заради кучето-котка, дали заради многото хора или заради това, че аз просто не съм от избраните…

Следващия път ще посетя Белинташ през делничен ден, по залез, когато слънцето умира и на фона на последните му лъчи моето въображение ще усети наистина магията, която се крие нейде дълбоко под вечния камък. И се разкрива само пред избраните.




Как да стигнете до Белинташ
От Пловдив тръгвате в посока Асеновград, после към Кърджали и след село Червен се отклонявате вдясно. На разклона за с. Мостово тръгвате вляво, минавате през село Врата и после спирате на разклона, където няма начин да пропуснете табелата. После на места имате изкачване, но нищо сериозно – след около час сте в подножието на Белинташ.


Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години Улови мига

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години

Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес Улови мига

Анатемосаната страст на Буенос Айрес

Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Бог или дяволът? Улови мига

Бог или дяволът?

Пещерата „Очите на Бога" през очите на един чужденец

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка Улови мига

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка

Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик Улови мига

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик

Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие Улови мига

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие

Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност

Капка сълза между две пустини Улови мига

Капка сълза между две пустини

Делтата на Окванаго - най-големият оазис на планетата

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото Улови мига

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото

Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове Улови мига

Монголия – страна на хора с лица на ветрове

И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика Улови мига

Водопадът – вечната музика

Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Моята Антарктида Улови мига

Моята Антарктида

Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота

Село Кандован - кошери в скалите Улови мига

Село Кандован - кошери в скалите

Къщите му са построени в пещери, които са се образували от сгъстена вулканична пепел

Пеша из земите на Африка Улови мига

Пеша из земите на Африка

Пътешествениците от „Вълшебния керван“ се завръщат след 6 месеца приключения

Шибам - „Пустинният Манхатън” Улови мига

Шибам - „Пустинният Манхатън”

Небостъргачи от кирпич се издигат в пустинята

Колманскоп - град на призраци, погълнат от Намибийската пустиня Улови мига

Колманскоп - град на призраци, погълнат от Намибийската пустиня

50 г. жителите му търгували с диаманти, сега в руините се снимат филми

Около света с по 5 лева на ден Улови мига

Около света с по 5 лева на ден

Невероятните приключения на Маги и Цветин от Вълшебния керван, които 4 години обикалят Азия и Океания на автостоп