Скандинавска приказка

Вече сме в центъра. Вдишваме Копенхаген на всяка крачка - минаваме покрай павилионите за традиционен датски хот дог, вървим по брега на Балтийско море, спираме се пред вазите с хиляди лалета и божури, красящи цветарските магазини. 

City Pass – билетът за цялата градска мрежа, за 48 часа струва 150 датски крони (20 евро). В Копенхаген навсякъде приемат плащане с карта, както и евро, така че не е необходимо да се обменя валута. 

Целите ни са три - Ботаническата градина с двореца Розенборг в близост, Kулата на Кристиансборг с гледка към Швеция и увеселителният парк Тиволи. До ботаническата градина и Розенборг стигаме пеша за по-малко от 30 минути пеша. Входът е безплатен. Езерото в градината е притихнало, а симпатичните му обитатели - разноцветни патици, съвсем не се страхуват и се приближават до нас. Омайва ни ароматът на цветя, донесени от Южна Европа. За Къщата на пеперудите и Къщата на палмите е необходим билет.

Розенборг е построен по времето на Кристиан IV- крал, чието име се свързва с почти всяко кътче в Копенхаген. 

Покрай Кулата на Кристиансборг - най-високата кула в града, минаваме на път към Тиволи. Решаваме да се качим - входът е безплатен, гледката- панорамна. В далечината виждаме Швеция.

Увеселителният парк Тиволи е посещаван от 4,5 млн. души годишно. За сравнение: населението на област Копенхаген е под 1,5 млн. души. Срещу входа на Тиволи се намира паметникът на брилянтия разказвач на тъжни приказки Ханс Кристиан Андерсен. Входният билет, без включени атракции, е 20 евро. За нашата група далеч по-вълнуващи от увеселителните влакчета са Китайският театър и Джамията с разхождащи се пред входа пауни. Качваме се единствено на смразяващата кръвта ни Star Flyer- една от най- високите въртележки в света и въпреки адреналиновия шок – бихме повторили.

„Копенхаген е странно място. От малко рибарско селище до столица, устояла на десетки унищожителни пожари, чумни епидемии и военни нашествия. Датчаните са смятани за най- щастливия народ на света. Сладкодумният ни гид обяснява, че в кметството всяка събота брак сключват по 5 двойки на час. 

Поглъщаме жадно с очи златната фигура на епископ Абсалон, паметниците на викингите и свирачите на лур (древен тромпет). Прочутата улица „Стрьогет“ започва тук и свършва при Кралския театър. Попадаме и на най-старата улица в града - „Снарегаде“, където в миналото се изливали отходните води на града, а днес безброй артистични ресторантчета и барове за вино подканват туристите да подвият крак. 

Стигаме до Националния музей, дом на викингската история. Най-сетне пред погледите ни изплува Кристиансборг - домът на кралското семейство допреди 200 години, в който днес тук се помещава Парламентът. 

Нашата обиколка продължава към Кралския театър, в който Х. К. Андерсен се е изявявал като балетист и хорист, преди да стане писател. Неусетно стигаме до Нюхавен - район, напомнящ на Амстердам, с цветни кокетни къщи, сгушени от двете страни на канал, водещ към морето. 

Обиколката ни завършва пред Амалиенборг - днешата кралска резиденция. Tук малките принцове и
принцеси карат колело.

Следобед се отдаваме на Кристиания. Кристиансхавeн е изкуствено създаден остров, кръстен на Кристиан Четвърти - най- дълго управлявалият крал в Скандинавия - цели 60 години. Първоначалната идея е островът да служи за защита от шведите, прииждащи от юг, и за търговско средище заради пристанището. По път към острова минаваме покрай Kралската църква, белязана с инициалите на Кристиан Четвърти, както и безброй други сгради в Копенхаген. 

Бърсън (или борсата), в холандски ренесансов стил, не остава незабелязана. Висока кула се извисява пред очите ни, а около нея тела извиват няколко крокодила. Всъщност би следвало да виждаме дракони, но архитектът не знаел как изглеждат митичните създания. Удивително е, че днес сградата се продава срещу космическа сума, а кандидат - купувач е не кой да е, а Mac Donald`s. Датчаните обаче упорито отказват да продадат културното си наследство. Поне не на този купувач…

Голям мост ни води към острова. Изображения на мостове можем да видим върху банкнотите на местната валута, защото мостовете са символ на връзката между безбройните датски острови. 

Още малко и сме в Кристиансхавен – някои го наричат града на хипитата. Но преди това забелязваме една църква с причудлива архитектура (Vor Frelsers Kirken). Към върха на златната църковна кула водят 400 извити стъпала. В романа си „Пътешествие до центъра на Земята“ Жул Верн описва именно това място.

Минаваме през цветната порта с надпис „ Кристиания“. През 70-те години на миналия век на острова са построени казармени бараки, които скоро са напуснати от обитателите си. Мястото се изпълва с „цветята на света“, които не работят и търсят подслон за хипарския си начин на живот. Властите се опитват да изгонят хипитата, но те успяват някак да си запазят територията. Днес жителите на автономния град наброяват 900, а член на комуната се става изключително трудно. Все пак се спазват някакви правила: без оръжия, без насилие и без тежка дрога. 

Марихуаната и всички нейни разновидности са легални в Кристиания.

Осъзнаваме, че в бързането сме пропуснали да посетим символа на Копенхаген- Малката русалка. Спускаме се по течението на канала в Нюхавен и скоро Балтийско море ни приветства с шепота на вълните си. Малката русалка и наистина съвсем малка по размери статуя върху скала на брега на морето. Любуваме й се за кратко, а по пътя обратно към центъра минаваме покрай величествен фонтан, посветен на норвежката богиня на плодородието Гафион. Фонтанът е дарен на града от пивоварната Карлсберг по случай 50 години от основаването й. Ако ще пиете бира и се разхождате в района на кръглата кула, непременно опитайте датски хотдог (от щанда на döp), а за десерт изберете канелени рулца или десерт с крема сирене.

Тръгваме към летището. Копенхаген винаги може да ни разкаже още една легенда и да ни приюти в уютната си прегръдка, а скандинавски приказки бихме слушали в захлас и днес, и утре, и след сто години.