Бог или дяволът?
Пещерата „Очите на Бога" през очите на един чужденец

Снимки: Wikimedia.org
„Вярвам, че интелектуалната ангажираност на защитниците от двата края на спектъра би послужила за подобряване на нашето разбиране за миналото", пише той. Предлагаме ви текста на Мингрен за един от най-мистичните обекти в България. Нека видим „Очите на Бога" през очите на един чужденец.
Преминаване през пещерата Проходна

Разстоянието от Главния до малкия вход е само 262 метра (859,58 фута). Понякога пещерата се описва като естествен скален мост. Човек може лесно да премине от единия край на този мост до другия. Тъй като хората могат лесно да прекосят цялата пещера от единия до другия край, тя е получила името „проходна“. Пешерата е била обитавана от хора в миналото. За това свидетелстват археологически останки от неолита и халколита.
Очи, които плачат и светят
Карстът се образува, когато разтворимите скали (включително доломит, гипс и варовик), които образуват основата, се разтварят от слаби киселини, естествено присъстващи в дъждовните и подпочвените води. В Проходна, разтварянето на скалите е станало по такъв начин, че на тавана на централната камера на пещерата са се образували две дупки. Тези дупки, които са с форма на бадем и симетрични.

Човешкото въображение може да направи няколко стъпки по-далеч по отношение на „Божиите очи“. Например, когато вали, вода се просмуква през дупките. Ако гледаме от определен ъгъл пороя, не е трудно да си представим, че дъждовните вади, стичащи се по стените на пещерата, са сълзи и че очите „плачат“. С течение на времето, струята на дъждовната вода е образувала линии по стените на пещерата. Човек би могъл да си представи тези линии като оформящи брадата на възрастен мъж.
Още по темата:

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години
Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес
Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка
Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик
Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие
Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност

Ефимеpният мост между Хаоса и Началото
Водопадът Виктория е омайващата бездна, отделяща Замбия от Зимбабве

Монголия – страна на хора с лица на ветрове
И там - kъдето на север започва Сибир, а на юг Хималаите, там моето сърце лeтя с тexнитe дракони

Водопадът – вечната музика
Тръгваме към Боянския водопад 100 години след пътеписа на Вазов, за да открием някои интересни съвпадения

Моята Антарктида
Светлин Иванов-Лаубер разказва за ледената безпределност и за сблъсъка си с неземната й красота

Село Кандован - кошери в скалите
Къщите му са построени в пещери, които са се образували от сгъстена вулканична пепел

Пеша из земите на Африка
Пътешествениците от „Вълшебния керван“ се завръщат след 6 месеца приключения

Колманскоп - град на призраци, погълнат от Намибийската пустиня
50 г. жителите му търгували с диаманти, сега в руините се снимат филми

Около света с по 5 лева на ден
Невероятните приключения на Маги и Цветин от Вълшебния керван, които 4 години обикалят Азия и Океания на автостоп

Хора с увреждания се спуснаха в тунелите на пещерата „Бачо Киро“
Фондация „Ела и Ти“ организира приключение, което всички участници ще запомнят завинаги