Бог или дяволът?

Пещерата Проходна е естествена пещера, разположена в Северна Централна България, край Карлуково. Тази пещера е популярна туристическа атракция поради една прелюбопитна природна особеност в пещерата - две дупки с форма на очи в централната x камера. Местните жители наричат този скален феномен „Очите на Бога“. Има и друга версия на названието - „Дяволските очи“.

През 1962 г. пещерата Проходна получава статут на природна забележителност. В нея са снимани различни филми като най-известният от тях е „Време разделно" (1988 г.)

В пещерата Проходна може да се проникне през един от двата и входа. Главният вход е с височина 45 метра (147,64 фута), а малкият - с размери 35 метра (114,83 фута). Проходна е най-голямата проходна пещера в България. Освен това, заради височината на Главния вход се е превърнала в привлекателна дестинация за скокове с бънджи.

Разстоянието от Главния до малкия вход е само 262 метра (859,58 фута). Понякога пещерата се описва като естествен скален мост. Човек може лесно да премине от единия край на този мост до другия. Тъй като хората могат лесно да прекосят цялата пещера от единия до другия край, тя е получила името „проходна“. Пешерата е била обитавана от хора в миналото. За това свидетелстват археологически останки от неолита и халколита.

Пещерата Проходна е разположена в Искърското дефиле, на около 2 км (1,24 мили) от село Карлуково и на 112 км (69,59 мили) от българската столица София. Тази част на страната се намира в един от най-големите карстови райони в България и поради това пещерата Проходна е класифицирана като карстова пещера.

Карстът се образува, когато разтворимите скали (включително доломит, гипс и варовик), които образуват основата, се разтварят от слаби киселини, естествено присъстващи в дъждовните и подпочвените води. В Проходна, разтварянето на скалите е станало по такъв начин, че на тавана на централната камера на пещерата са се образували две дупки. Тези дупки, които са с форма на бадем и симетрични.

Човешкото въображение може да направи няколко стъпки по-далеч по отношение на „Божиите очи“. Например, когато вали, вода се просмуква през дупките. Ако гледаме от определен ъгъл пороя, не е трудно да си представим, че дъждовните вади, стичащи се по стените на пещерата, са сълзи и че очите „плачат“. С течение на времето, струята на дъждовната вода е образувала линии по стените на пещерата. Човек би могъл да си представи тези линии като оформящи брадата на възрастен мъж.

В други случаи снопове светлина навлизат в пещерата през „очите“. Това се вижда от входовете и дупките изглеждат като светещи очи, гледащи от тъмнината на пещерата.