Бог или дяволът?
Пещерата „Очите на Бога" през очите на един чужденец

Снимки: Wikimedia.org
„Вярвам, че интелектуалната ангажираност на защитниците от двата края на спектъра би послужила за подобряване на нашето разбиране за миналото", пише той. Предлагаме ви текста на Мингрен за един от най-мистичните обекти в България. Нека видим „Очите на Бога" през очите на един чужденец.
Преминаване през пещерата Проходна

Разстоянието от Главния до малкия вход е само 262 метра (859,58 фута). Понякога пещерата се описва като естествен скален мост. Човек може лесно да премине от единия край на този мост до другия. Тъй като хората могат лесно да прекосят цялата пещера от единия до другия край, тя е получила името „проходна“. Пешерата е била обитавана от хора в миналото. За това свидетелстват археологически останки от неолита и халколита.
Очи, които плачат и светят
Карстът се образува, когато разтворимите скали (включително доломит, гипс и варовик), които образуват основата, се разтварят от слаби киселини, естествено присъстващи в дъждовните и подпочвените води. В Проходна, разтварянето на скалите е станало по такъв начин, че на тавана на централната камера на пещерата са се образували две дупки. Тези дупки, които са с форма на бадем и симетрични.

Човешкото въображение може да направи няколко стъпки по-далеч по отношение на „Божиите очи“. Например, когато вали, вода се просмуква през дупките. Ако гледаме от определен ъгъл пороя, не е трудно да си представим, че дъждовните вади, стичащи се по стените на пещерата, са сълзи и че очите „плачат“. С течение на времето, струята на дъждовната вода е образувала линии по стените на пещерата. Човек би могъл да си представи тези линии като оформящи брадата на възрастен мъж.
Още по темата:

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика
ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102
Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“?
В пустинята Каракум огънят вилнее вече 50 години

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк...
С толкова много блясък и мрак в тъканта си, този град-вселена е събрал цялото предизвикателство на човешкия дух

Върховенството на Атинския Монмартр
„Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени проглеждаш отново

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си
По мраморния олтар на храма на Посейдон днес се търкаля единствено слънцето

Таволара – най-малкото кралство в света
Любопитната история на 200-годишна монархия с 11 души и стотина кози

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата
Те са бедни, а богати. Думата „чистота" тук придобива нов смисъл.

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години
Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес
Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците

Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка
Архипелагът не е кръстен на канарчетата, а на кучетата

Цветните дюни в Националния парк Ласен Вулканик
Вулканични изригвания създават магични феномени

Дубай - пищната златна рамка на човешкото луксолюбие
Градът се извисява като символ на света отпреди пандемията - свят, който смята парите за богоизбраност