Подкрепете ни!




Улови мигаСветлин Иванов - Лаубер / 16 ноември 2021

Върховенството на Атинския Монмартр

„Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени проглеждаш отново

 
Преди да напусна Атина, преди да взема със себе си неизчерпаемите слънце и история, се разхождам за последен път из любимия ми квартал тук. Само на двайсетина пешеходни минути от апартамента ми е, а за да го достигна, трябва да мина през градините в подножието на Акропола, да извървя уличките на старата Плака, разпростряли се като капиляри и носещи имена като „Хера", „Ерос", „Цирцея". И после идва той - любимият ми квартал на Атина. Сигурно защото десетките пъти, в които го достигнах, прекосяваx по пътя си до там пак и пак сърцето на сърцето на сърцето на Атина. Името на любимия ми район е „Екзархия". 

Древногръцка дума е „екзархия", разбира се - извън наложения й впоследствие православен контекст тя означава ВЪРХОВЕНСТВО. Ден след ден „Екзархия" ставаше все по-върховна за мен.  Защото това е кварталът на хората на изкуството. Територията на тяхното върховенство. Атинският Монмартр. Мястото, където животът е смел, цветен и неподвластен. Бунтарски. Но без омраза. Една анархия, в която агресията липсва! 

Повечето стени на сградите в „Екзархия" са всъщност картини - дръзки, предизвикващи, питащи. И вероятно трудни за мнозина. Но не е ли това смисълът на изкуството - да е неудобно, да „пречи", да е дори светотатствено в атрофиралите очи? Да е безстрашно в цветовете си. На границата между глад и прахосничество. Да е храбро в посланието си. Плесниците му да са целувки, а целувките му да са неумираща младост. По ъглите да свирят дългокоси, влюбени виолончелисти, а една поетеса с остри скули, седнала на тротоара, да създава живота си отново върху листи хартия, които един ден ще изгори в есенна камина. Да е всички сезони едновременно...



Да бъдa попитан от един балкон, дали не съм Дионисий. Да продължа картинната революция от стените, да я оставя да потече по вените ми. И за всичко да има време - „отредено за всяко нещо под небето: време за раждане и време за умиране, време за садене и време за изкореняване" (Еклисиаст 3.1 -11). Време за ограничения. Време за вътрешна щедрост. Време, в което защитните маски ни спестяват нашите маски - спестяват фалшиви усмивки, притъпяват звука на фалшивите думи.



Рисунките по стените биха могли спокойно да са картините вътре в теб или мен - неспокойни ловци на съвестта ни. Трябват ни! Нека сме безсънни, нека да трансформираме себе си. Да се влюбваме. Да живеем животите на книгите. Нека сме тъжни с есента.  Нека сме добри към тъгата си. Да приемаме, да променяме. Да приемаме и променяме.  Да вдишваме и издишваме. Времето си.



Остава ни само още определен брой туптения на сърцата. Остават ни картините, които нашите очи  съзират върху стените. Или пък остават слепи за тях. Остава ни спасителния повик да сме анархисти. Защото днес, в тази минута, истинската анархия се състои в това да не мразиш. В свят, разполовен до самото си ядро от омраза. 



От конспирации за лъжи и лъжи за конспирации. От отричане. От псевдо"християнщина". От липса на изкуство. От недостиг на въздух. От все по-малко красота. Защото красотата е обратното на омразата. И цветовете й cа обратното на делника. Проникновението й е обратното на нашата оскотялост.



Това е "Екзархия" - кварталът, c живота на чиито стени оживяваш. За цветовете на красивото в себе си.  Пък ако ще и вече наистина да е есен. Напускам Атина. А "Екзархия" - това отдавна вече съм аз...



Още по темата:

Капри - дантела от история, морска пяна и лято Улови мига

Капри - дантела от история, морска пяна и лято

Тук са търсили вдъхновение Дебюси, Малер, Равел, Климт, Уайлд, Айседора Дънкан, Франсис Бейкън, Анна Павлова...

Най-плоската планина в света Улови мига

Най-плоската планина в света

Плато вместо връх - това е тепуи

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата Улови мига

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата

Вгледани в квадратчетата на делника си, изгубен в карираните задачи, пропускаме Живота

Пустинята - другата планета Улови мига

Пустинята - другата планета

Тук си и Малкият принц, и жадуващата любов лисица, и себе си

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика Улови мига

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика

ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102 Улови мига

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102

Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“? Улови мига

Ще затворят ли завинаги „Портите на ада“?

В пустинята Каракум огънят вилнее вече 50 години

Μέδουσα* Улови мига

Μέδουσα*

Горгонските острови, където светът свършва

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк... Улови мига

Безбожният Ню Йорк, Ню Йорк...

С толкова много блясък и мрак в тъканта си, този град-вселена е събрал цялото предизвикателство на човешкия дух

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си Улови мига

Няма как да победиш едно чудовище, ако не събудиш чудовището в себе си

По мраморния олтар на храма на Посейдон днес се търкаля единствено слънцето

Луните на Марчела Улови мига

Луните на Марчела

10 години една сицилианка снима земния спътник и отразява красотата му

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра Улови мига

Ел Салвадор: Залези, дълги 320 километра

Пирамидите на маите гордо властват над тишината

Таволара – най-малкото кралство в света Улови мига

Таволара – най-малкото кралство в света

Любопитната история на 200-годишна монархия с 11 души и стотина кози

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата Улови мига

Ел Салвадор: тук живеят най-дружелюбните хора на планетата

Те са бедни, а богати. Думата „чистота" тук придобива нов смисъл.

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години Улови мига

Тувалу - райската държава, която ще изчезне до 30 години

Жителите на най-слабо посещаваната страна в света са първите мигранти заради климатичните промени

Анатемосаната страст на Буенос Айрес Улови мига

Анатемосаната страст на Буенос Айрес

Никой не танцува спасеното от Уругвай танго като аржентинците