„Какво съм аз? Какво мога? Аз съм празно място. Празно място и нищо повече. В душата ми е празно!“
Мерилин Монро
Мерилин Монро (1юни 1926 – 5 август 1962) е секссимволът на няколко поколения – красива, успешна, станала от бедна - богата, талантлива и секси. Но, поглеждайки се в огледалото, тя виждала една неудачница, която не заслужава щастие. За нея мечтаели милиони мъже по света, но тя била увлечена само от връзки с мъже, които са ѝ действали пагубно. „Няма да позволя да не ме обичат!“ - написала Мерилин Монро в дневника си. На достигането на тази призрачна цел тя посветила живота си. Имала е три официални брака, въпреки че, както сама казва, „винаги ужасно съм се страхувала да бъда нечия жена, животът ме е научил, че един човек не може да обича друг до края истински". Днес психолозите наричат „Синдром на Мерилин Монро“ поведенческите особености на жени, расли в деструктивни семейства, които имат ниска самооценка и не могат да създават и поддържат нормални връзки, които изпадат в дълбока емоционална зависимост от партньора си, търсейки нездрави отношения и хранейки се с болка.
Опитвате се цял живот да се омъжите, но подходящият човек, въпреки всичките ви старания, така и не се появява на хоризонта?
Случвало ли ви се е задълго „да заседнете“ в продължителна връзка с партньор, който ви е правел нещастни?
Имате ли усещането, че от всички мъже, всеки път избирате тези, от които нищо добро не може да се очаква: алкохолици, женкари, равнодушни, емоционално студени, ненадеждни, недосегаеми, недостъпни, тъпчещи достойнството ви? И при това изобщо не забелязвате нормалните, достойни мъже – те по никакъв начин не докосват сърцето ви?
Не сте ли се хващали, че дори да имате много кандидати, без особени усилия при това, вие се чувствате неуверени и пропускате всички възможности?
Оглеждате ли се в огледалото със страх и отвращение, макар че околните ви смятат за привлекателна?
Злоупотребявате ли с алкохол или храна?
Ако отговорите на повечето от тези въпроси са утвърдителни, вероятно страдате от емоционално заболяване, кръстено от американската психоложка Елизабет Маккавой и писателката Сюзън Израелсон „Синдром на Мерилин Монро“.
Корените на заболяването са в детството. В неблагополучното дисфункционално семейство. Родителите са били неспособни да дарят на децата си безусловна любов, не са били в състояние да удовлетворят емоционалните потребности на малкия човек. И днешната, отчаяно търсеща любов и ужасно неуверена в себе си жена, е останала в емоционалното си развитие на нивото на онова недолюбено и отхвърлено от родителите си момиченце.
Не успяла едно време да се домогне до родителското благоразположение, тя отново и отново си намира партньори, които по някакъв начин ѝ напомнят за далечната и студена мама, грубия баща, незнаещ какво е ласка, опитвайки се през цялото време да заслужи любовта им.
„Има за какво да бъда обичана!“, „Аз съм добра!“ – отново и отново тя се опитва да доказва това на себе си, на партньора си и на целия свят. Лишена в детството си от топлота и ласка, тя се стреми да удовлетвори своята потребност опосредствано: самата тя угодничи, подлага се, прекалено грижовна е и старателна в ласките. Особено по отношение на мъжете, които както и се струва най-много се нуждаят от това.
Бащата на Норма Джийн Бейкър (истинското име на актрисата) бяга веднага след раждането ѝ. Майка ѝ е с психическо разстройство и не можела да възпитава дъщеря си. Затова я дава на отглеждане при сестра си. Лелята обаче съвсем скоро завежда племенницата си в детски дом, а после – направо в сиропиталището. Монро дълго се скита из приемни семейства.
„Никой никога не ме е наричал дъщеря. Никой никога не ме е прегръщал. Никой нито веднъж не ме е целунал...“,
пише актрисата.
Минали години. Мерилин пораснала, станала известна. Успехът я съпровождал. Но най-желаната жена на всички времена и народи в дъното на душата си не вярвала, че е красива и достойна за любов. Въпреки красота, секси визията си и успеха, в огледалото тя виждала една безобразна провалена женица, незаслужаваща щастие. Като дете толкова пъти е била обиждана, унизена и отхвърлена, че като възрастна посветила цялото си време на това да накара колкото може повече хора да я обикнат.
„Когато малкото момиче се чувства изгубено и самотно, когато чувства че не е нужно на никого, то цял живот не може да го забрави“.
Три пъти се омъжва красивата Норма и все „попада" на мъже, които не са я обичали. Всеки път, когато се разпадал поредния ѝ брак, Мерилин се чувствала нещастна. Претенденти за ръката и сърцето ѝ имало много, но нея я влечали само тези, връзката с които със сигурност ще донесе разрушителни последствия. Привличали я мъже, които я използвали за целите си, били женени, или я поставяли по-ниско от себе си, отхвърляли я като личност. А когато поредната връзка се разпадала – тя обвинявала само себе си. Мерилин панически се страхувала от самотата, била патологично ревнива. Постоянно я преследвали различни тревоги, мъчела я хронична депресия… Тя се пристрастила към алкохола, наркотиците, приспивателните, безразборния секс...И загубва живота си на 36 години...
Десет заповеди за възстановяване:
Според Маккавой и Израелсон, Синдромът на Мерилин Монро може да бъде излекуван. Трябва само да се спазват следните правила по пътя към възстановяването:
1. Обичайте се с безусловна любов.
2. Приемете възстановяването си като основна цел на живота си.
3. Уважавайте се.
4. Вярвайте в себе си.
5. Грижете се за себе си.
6. Отдайте силите си за пренастройката на своето тяло, ум и душа.
7. Обичайте тялото си и се грижете за него.
8. Бъдете открити за нови идеи, които могат да променят живота ви.
9. Наслаждавайте се на собствения си живот.
10. Обещайте си да победите синдрома.