Храна за щастие17 март 2020

Живата храна вдига имунитета

Как да се храним във време на вируси обяснява доц. д-р Милена Георгиева от БАН

Доц. д-р Милена Георгиева работи в Лабораторията по молекулярна генетика на Института по молекулярна биология на БАН. Тя е от авторите, с които Списание 8 много се гордее.

- През зимните месеци и рано напролет, когато организмът е отслабен от ниските температури и не твърде разнообразното хранене, имаме нужда да засилим имунитета. Кои храни са подходящи за това и защо?

- Промяната на годишните сезони определено преобръща наопаки цялата ни физиология. Променят се климатичните условия, сменя се диетата ни, зачестяват вирусни и други инфекции. Това е момент, който определяме като критичен за нашата имунна система. И точно това е времето, в което трябва да подсилим нейното действие. Но когато говорим за имунна система, трябва да знаем, че това не е един орган, а цяла система от различни органи, тъкани и клетки. Имунната система се контролира и координира от сложното взаимодействие между тях. Храната е най-важният фактор, който с пълна сила влияе и модулира нашия имунитет. Храни, богати на витамините А, С, D, Е и витамините от групата В, заедно с жизненоважни микроелементи като цинк, селен, желязо, мед и фолиева киселина са тези чудодейни вещества, които трябва да увеличим в нашата диета в периодите на сезонните смени.

Здравословното хранене е умна стратегия за здраве, дълголетие и силна имунна система. Храни като мед, ядки, малки червени плодове, авокадо, чиа, спанак, коприва, домати, нар, бирена мая, ферментирали продукти и много други наричаме суперхрани.

Специалистите в науката за гените и храненето казват, че „ние сме това, с което се храним“. Колкото по-разнообразна и богата на полезни хранителни вещества е нашата диета, толкова по-здрави сме. Диетата ни трябва да съдържа всички цветове на дъгата под формата на естествени съставки и микроелементи. Естествените оцветители в малките червени плодове, в нара са мощни антиоксиданти и пазят ДНК и клетките ни от вредните фактори на средата. Цветовете в нашата храна модулират цветовете в нашата ДНК, а това контролира активността на нашите гени. Важно е, защото гените регулират производството на хормони и други био-активни молекули и определят силата на нашия имунитет.

- Какво означава жива храна и защо е полезна?

- Определението „жива“ храна идва от на старогръцката дума: βίος – живот. С други думи храна за живот, енергия и здраве. Концепцията за т.нар. жива храна идва от идеята за създаване на храни, които в най-малка степен са претърпели фабрични обработки и са запазили свойствата си. Наричат ги още суперхрани. Това е така, защото е доказано, че в тях хранителните вещества, ензимите, витамините и минералите са в най-лесно усвоимата и правилна форма за организма. Тези качества на живата храна подпомагат целия процес на храносмилане, балансират човешкия микробиом и имат благотворен ефект върху имунната система.

Според учените кълновете са най-здравословната жива храна, която познаваме. По време на покълването и поникването семената рязко променят химичния си състав. Съдържанието на витамин E (едно от най-мощните средства в борбата с рака, стареенето, сърдечно-съдовите болести и др.) се увеличава до 40 пъти при покълването.

В сравнение със семената в покой кълновете имат 5 пъти по-високо съдържание на витамини от групата В, витамин С и изобилие от микроелементи, ензими, фитохормони, естествени антибиотици, антиоксиданти, растежни хормони и др. Тези вещества подпомагат храносмилането, нормализират функцията на стомашно-чревния тракт, намаляват последствията от различните видове стрес. Кълновете са удобен и сигурен начин за набавяне на лесноусвоими белтъчини, мазнини и въглехидрати. Жива храна са и ферментиралите продукти. В тях количеството полезни микроорганизми е много по-високо от това в преработените храни и ефектът върху нашия микробиом е поразителен.

- С какво ферментиралите храни подпомагат организма?

-   Ферментиралите храни са богати на множество различни видове бактерии, които съставляват нашия микробиом. Микробиомът е съвкупността от всички видове бактерии, които населяват човешкото тяло. Наричат го нашия „супер орган“. И това е, защото тези бактерии са отговорни за храносмилането и усвояването на хранителните вещества. Участват в модулирането на имунната ни система, играят роля на щит срещу нежелани патогени, включително и вируси от околната среда. Те са в основата на почти всички физиологични процеси в човешкото тяло. Съставът на микробиома е динамичен. Зависи от фактори като диета, прием на антибиотици, географско положение и дори наследственост. Най-бързият начин да модулираме и поддържаме здравословен микробиом е диетата. Храната е източник на много видове бактерии, които съставляват нашия микробиом. Доказано е, че диета, богата на пълнозърнести органични, непреработени храни, заедно с традиционно култивирани и ферментирали храни като кисело зеле, кисело мляко, ферментирало брашно, ферментирали зеленчуци, хляб с квас, ябълков оцет, сирене и кашкавал, както и фибри, е много благоприятна за здравословния микробиом.
(Бележка на редактора: Препоръчителни за подсилване на организма са покълналите и ферментирали функционални храни на Ancestral Superfoods, за които може да научите повече тук)

-   Какъв е механизмът за противодействие на вирусите чрез храната?
-   Противодействаме на вирусите с нашата имунна система, а силата на нейните проявления зависят от хранителните ни навици. Храненето е важен процес, който определя цялостното проявление на нашата генетика от времето на вътреутробното ни развитие до края на нашия живот. Храната не е само източник на енергия и наслада за вкусовите ни рецептори и мозъка. Храната е и нашето лекарство. Още Хипократ е казал: „Нека храната ви бъде лекарство и лекарството - храна“. Храната е мощен фактор, който моделира и определя работата на нашите гени. Научен факт е, че в тялото на всеки един от нас циркулират около 10 000 различни вида биологично-активни вещества. Тези молекули и съединения контактуват с ДНК и я моделират, влияят върху здравето и продължителността на живот, модулират нашия имунитет и определят отговора ни към различните патогени.

-   Очаквайки пролетта, народът казва: „Да се хванем за зелено”. С какво зеленолистните са полезни?

- Зеленолистните зеленчуци (зеле, спанак, броколи, брюкселско зеле, зелена салата, салата айсберг, коприва и др.) са богати на фолиева киселина, витамини и важни микроелементи като цинк, желязо, мед. Фолиевата киселина не се произвежда естествено в организма. Тя представлява водоразтворима форма на витамин В9 (фолат). Нейната биологична активност се проявява едва след като бъде метаболизирана в черния дроб до витамин В9. Фолиевата киселина има важна роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), участва и в процесите на клетъчното делене. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Консумацията на фолиева киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето. Оказва и положително въздействие върху организма на бъдещата майка - тонизира и намалява нивото на стресовите хормони. Така се осъществява връзката храна – ДНК – генна активност.

Диети, бедни на фолиева киселина, например, водят до понижаване нивата на метилиране на ДНК и до проява на различни заболявания, до лошо функциониране на имунната система, изразяващо се в чести бактериални и вируси инфекции в организма. Затова е препоръчително „да се хванем за зелено” в сезона на вирусите. Това е начин чрез диетата си да променим и начина, по който функционира тялото ни и неговата физиология.

- Защо при респираторна вирусна инфекция се препоръчват топли напитки?

- Заразяването с респираторните вируси става на няколко етапа и по няколко начина. Първо, вирусът трябва да се свърже с клетката и да навлезе в нея. След това да й предостави генома си, за да започне производството на нови копия от своята ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) или РНК (рибонуклеинова киселина). След което започва процес на сглобяване на тези компоненти в нови вируси и накрая новите вируси излизат от клетката, за да нападнат нови клетки и нови хора. Начините за заразяване са директно предаване, вдишване на заразен въздух или по пътя ръка-нос, ръка-очи, ръка-уста. Във всички случаи физиологичният път уста-нос-очи е първият засегнат от вирусите. Лигавиците на тези органи са първото място, в което се загнездват вирусните частички, преди да започнат да използват системите на клетките в тези места за своето възпроизводство.

В най-ранните моменти на вирусни инфекции се препоръчват горещи напитки, защото повечето от вирусните частички са нестабилни. Високите температури ги убиват мигновено. Затова в момента, в който почувстваме неразположение в тези органи и техните лигавици, е хубаво да преминем към консумация на топли напитки. Така шансовете да неутрализираме вируса и да спрем инфекцията в ранните й етапи са много по-големи.

- След прекарана вирусна инфекция с какви храни е подходящо да се захраним и защо?
- Най-правилният отговор би бил: с всички тези хранителни вещества, които съставляват една пълноценна и здравословна диета. Диета, богата на белтъчини, мазнини и въглехидрати с чист произход и с най-ниска степен на фабрична преработка, е диетата, която трябва да съпътства нашето възстановяване след прекарана инфекция.