„По изгрев. Само по изгрев! На изгрев-слънце, с лице на изток“, това са думите на днешната пазителка на обръча – Емилия Стоянова Карадачка от с. Ораново, вече квартал на гр. Благоевград. Тя го е наследила от своята свекърва като семейна повеля, която не бива да бъде прекъсвана.
„Още докато беше жива, свекървата ми каза: „Хайде, аз вече съм стара, а ти трябва да свикваш“, разказва Емилия. Първоначално приела задачата с колебание. Страхувала се как другите ще гледат на това, което се случва: „Викам си: Сега хората ще си кажат, че един Бог знае какво правя... но пък това си е Божа работа“, казва тя.
НА ИЗТОК – КЪМ НОВОТО НАЧАЛО
Изтокът е посоката на раждащата се светлина. Всеки изгрев повтаря древната история за края на мрака и завръщането на живота. Затова в множество духовни и народни обичаи човек се обръща на изток, когато се моли за изцеление, плодородие или ново начало. При преминаването през обръча няма специални молитви, заклинания или формули. „Няма никакви думи. Минава се през обръча в тишина“, обяснява неговата пазителка.
През обръча се прекарва и бяла панделка, която жената взема със себе си. Може да я завърже, да я носи в джоба си или да я държи близо до тялото. Така част от извършения обред символично остава с нея. После, до четиридесетия ден на новороденото, се слага някъде край легълцето му. След това майката решава какво да стори с бялата панделка – да я пусне по течаща река или да я запази в дома си.
В този обред са събрани надеждата за дете, паметта на няколко поколения и вярата, че невидимото може да помогне там, където видимият свят се оказва безсилен.
ЖЕНАТА НА КОВАЧА
Историята отвежда назад към една от прапрабабите в рода – Анастасия, която всички наричали Тасик. Тя не била лекар, нито фелдшер, но хората я почитали като жена с познания за билките, раждането и човешкото тяло. Емилия я описва с думите: „нещо като акушерка“. Тасик обикаляла околните села и помагала на родилките. Търсели я и жени, които са имали трудна бременност, за да износят децата си. Във времена, когато лекарят често се намирал на часове път, такива жени били едновременно акушерки, лечителки и пазителки на познание, предавано устно от поколение на поколение. „Тя израждала децата по селата навсякъде наоколо. Даже помагала на жените да забременяват“, разказва Емилия.
Не е известно как у Тасик се е родила идеята за обръча. Дали я е наследила от по-стар обичай, дали някой ù е разказал за подобен обред, или решението е дошло в сън, или с вътрешно прозрение – семейната памет не е съхранила отговора.
ОТ ДЕВЕТ КОВАЧНИЦИ В ДЕСЕТА
Историята обаче помни добре, че Тасик и нейният съпруг събрали желязо от девет ковачници. Защо точно девет?
Прочетохте част от статията „Обръч за бебе“ от новия брой на „Списание 8“ – „ДА ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В УЧЕБНИЦИТЕ“. Купете „Списание 8“, брой 10/2026, от ТУК или от търговската мрежа в страната.
НА 1 НОЕМВРИ ВИ ОЧАКВАМЕ НА „СПИСАНИЕ 8 НА ЖИВО: БЛИЗКИ СРЕЩИ“! Заповядайте от 17:00 ч. в Сити Марк Арт Център, София, за да отбележим заедно Деня на народните будители с Розмари Де Мео, Михаил Кунчев, Димитър Гилев и ансамбъл „София – 6“. Вземете своите билети от ТУК.
