Лиз Бурбо: Притежаваме силата да се излекуваме сами

Лиз Бурбо e една от най-известните психоложки в света, която извървява дълъг път към успеха, преди да придобие световна слава. Тя посвещава живота си на стремежа да преодолява собствените си ограничения и да споделя своите открития с широката публика. С огромна страст помага на хората да постигнат това, за което жадуват – радост, мир, спокойствие, сбъдване на мечтите и желанията, както и да разкрият огромния потенциал в себе си. Ето защо Бурбо напомня колко е важно да обръщаме внимание на всичко, което се случва в нас – във физически, емоционален, психически и духовен план. На 20 март тя представи пред българските си почитатели своя бестселър - „Слушай своето тяло“, издаден от „Ентусиаст“. Книгата е разпродадена в тираж от над 1 млн. копия по света и е преведена на 19 езика. Чрез нея Бурбо учи как да бъдем здрави, да открием мисията си в живота и да изградим хармонични отношения със себе си и другите.

- Имах проблеми с теглото. Изпробвах различни начини да отслабна, които не бяха ефективни, и един ден просто реших да започна да си записвам какво ям и пия всеки ден. Гледайки в края на всяка седмица написаното, осъзнах, че не слушам реалните си нужди. Ядях просто защото беше време за обяд или вечеря, или пък защото не исках продуктите в хладилника да се развалят. По този начин разбрах, че аз не управлявам живота си не само по отношение на храненето, но и в другите аспекти. Започнах да се храня само тогава, когато съм наистина гладна, като консумирах единствено това, което ми се похапваше. Едва тогава започнах да отслабвам. Същевременно всичките ми болки в кръста изчезнаха, проблемите ми с черния дроб - също. Тогава си дадох сметка, че има връзка между болестите и новия ми начин на мислене, започнах да се наблюдавам повече и да търся различни методи. Но в началото не беше лесно. Можете ли да си представите, че преди 36 години дори семейството ми ме мислеше за луда, защото никой не говореше за тези неща. Когато им казвах, че те притежават силата да се излекуват сами, никой не искаше да ми повярва. А днес моето училище е най-голямото за личностно израстване и развитие сред френскиговорещите държави.

- Първото нещо, което установих, е, че не може да разделиш трите нива. Това, което сме ние, е духовна душа. Ние сме топка светлина, която има материална форма, за да може да живее на Земята. Ако населявахме друга планета, вероятно щяхме да притежаваме друга форма. Но тук ние сме съставени от физическо, емоционално и ментално тяло. Ако работим върху менталното си тяло и например осъзнаем, че даден наш навик е вреден за нас и го променим, това автоматично ще се отрази на начина, по който се чувстваме, и на физическото ни състояние. Това е причината, поради която, когато хората започнат да работят върху себе си, често променят вкуса си за храна, начина си на обличане и дори възприятията си за света. Всичко е взаимносвързано. Причините за болестите трябва да се търсят не във физическото тяло. То отразява това, което става в душата на човека. Болестите сигнализират, че тялото се опитва да възстанови нарушеното равновесие, тъй като естественото състояние на човека е да бъде здрав. 

- Душата е тази част от нас, която иска да бъде щастлива. А тя е такава, когато слушаме нуждите на тялото си. Ключът е любовта – да се научим да обичаме себе си и да обичаме другите. Това е и смисълът на съществуването на всеки, дори при животните и растенията – ако имаш цвете, което обгрижваш с любов, то ще вирее 2-3 пъти по-дълго. Любовта носи живот и точно от това се нуждае душата. Ако изпитваме омраза или гняв, душата ни е тъжна и нещастна. Затова и в основата на моето преподаване стои любовта към нас самите и към другите. Това е разковничето, от което всичко останало се променя.

- Най-често забелязвам, че когато хората не се чувстват добре в тялото си, изпитват лека болка, настинали са или схванати, те просто се мажат с поредния „лечебен крем“, пият хапчета или изчакват проблемът да отмине. Всички тези симптоми понякога са предшественици на по-сериозен проблем. И ако не се опитваме да разберем защо идва този дискомфорт, тялото ще ни изпрати друг, по-сериозен здравословен проблем, който вече трудно ще можем да пренебрегнем. 

- Много често хората са обсебени от егото. При мен то бе причината за развода ми. То стои в основата на нашата вяра и ценностна система, според които преценяваме кое е добро или лошо. Понякога решаваме, че няма да си купим нещо, защото харчим твърде много. Но аз например, когато си харесам нещо, си го вземам, защото то отговаря на моите нужди и желания. Много е важно да се научим да обичаме себе си, без да изпитваме вина. Преди ми се е случвало да се прибера вкъщи с нова покупка и да се почувствам гузно, защото не съм била убедена, че ще є намеря приложение. Моите близки и съпругът ми допринасяха за това да се чувствам виновна с думите си: „За какво ти е това? Нямаш ли достатъчно?“. Това съвсем убиваше удоволствието ми. Когато изпитваме вина или се страхуваме, говори нашето его. Най-важното нещо, което хората първо трябва да сторят, е да осъзнаят в дадения момент кое ги води – сърцето или егото. Това може да промени живота ни, а в 90% от времето хората не знаят кое от двете управлява ежедневието им. 

- Брат ми и две от сестрите ми починаха от рак. Те знаеха с какво се занимавам. Аз им давах моите книги, но те никога не пожелаха да ги прочетат. Като цяло семейството ми се радваше на това, което правя и постигам, но постоянно казваха: „Книгите ти са за хора с проблеми, а ние нямаме такива.“ Те отричаха своите емоционални блокажи.  Аз знаех, че брат ми, който имаше рак, носеше в себе си травмата на отхвърлянето. Но той отказваше да види и да приеме това. Бях му занесла специално преснимана частта от моята книга, която се отнася за болестта му. Исках да я прочете и му казах, че след това може да поговорим за проблема. Той я разгледа и ме попита: „Да не би да си изгуби ума? Аз? Отхвърлен? Никога не съм се чувствал така.“ Той беше най-малкият в семейството от общо 11 деца. След деветата си рожба майка ми си беше дала почивка за няколко години. Бях на 10, когато се роди най-малката ми сестра, 10-то дете. Тя беше най-красивото бебе, всички бяхме влюбени в нея, обсипвахме я с внимание. Една година по-късно на бял свят се появи и брат ми, обаче всички останали от семейството все още бяхме заети да наблюдаваме как сестра ни расте, започва да говори, появява є се първото зъбче, прохожда. Никой не искаше да се занимава с брат ми, всеки го пренебрегваше. Ние сме правили това несъзнателно, защото сме били деца… но то е нанесло своята емоционална травма върху него. Той никога не пожела да пробва някой от моите методи срещу борбата с рака и почина. Но винаги трябва да питаме хората дали искат помощта ни, защото, ако не я желаят, няма какво да направим. Промяната започва, когато човек сам осъзнае, че има нужда от нея. 

- Най-висшият закон за хората е да осъзнаят кои са. Да прозрат, че всеки от нас е божествено същество, което се развива през цялото си съществуване. Целта е да се запитаме дали използваме цялата сила, която ни е дадена, за да обичаме себе си. Правя ли това, което е добре за мен?  Когато приемем себе си, ние си даваме правото да бъдем такива, каквито сме, прощаваме си и позволяваме и на другите да бъдат себе си и прощаваме и на тях, позволяваме им да бъдат нещо, което може да не ни харесва съвсем, но все пак ги приемаме. Ние всички притежаваме една и съща сила, само трябва да се научим как да я използваме.