Подкрепете ни!




История2 май 2020

Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата

Безумният „голям скок напред“ коства живота на милиони


Нека си припомним как Китай загуби войната срещу врабчетата
През 1958 г. правителството на Китай, начело с Мао Цзедун, предприема петгодишен план за икономическо развитие, наречен „Големия скок напред”, тъй като страната изоставала не само от западните държави, но и от членките на социалистическия лагер. В рамките на тази кампания производството на стомана трябвало да се увеличи 6.5 пъти, а това на зърно 2.5 пъти. По онова време Китай не разполага с условия да покрие очакваните резултати, липсват квалифицирани работници, а доменните пещи работят с остаряла технология.

Затова в производството на стомана се наложило да се включат алтернативни подходи, като например използването на кухненски прибори и съдове. Претопяването на посуда се извършвало в задните дворове на семействата в домашни доменни пещи. Новата „стомана” обаче била крехка и неизползваема.

За да се увеличи пък зърнопроизводството, Мао Цзедун въвежда няколко плана. Една от стратегиите се наричала „изкопаване на земята”. Вероятно с надеждата да облагородят почвата в дълбочина и така да я направят по-плодотворна, управниците накарали селяните да изкоренят посевите си, дори онези, които били вече готови за събиране на реколтата. След това горният добър слой на почвата бил заровен на дълбочина един метър. Този ход също не довел до добри резултати.



Друга точка от плана пък включвала изтребването на вредителите на селскостопанските култури
, каквито се смятало, че са врабчетата. Акцията била мащабна. Бил мобилизиран целият народ, дори учениците. Те викали, удряли тенджери и барабани, размахвали парцали и ръце, качени на покривите. По този начин не позволявали на врабчетата да кацнат. Това довело до сигурната им смърт, защото птичките могат да прекарат в полет само 15 мин. Те капвали мъртви на земята от изтощение, което ентусиазирало хората още повече. Били са избити близо 2 милиарда птици, а от телата им се трупали купчини, високи няколко метра.

Стратегията обаче се оказала крайно неуспешна, защото врабчетата всъщност изяждат други по-големи вредители - гъсениците и скакалците. Вследствие на това зърнените култури били нападнати от насекомите, което довело до невиждан глад. Това причинило смъртта на около 20 милиона души, а неофициалните данни сочат, че жертвите действително са много повече. Носят се слухове, че гладът бил толкова мащабен, че хората започнали да се изяждат един друг. Въпросът за породилия се тогава канибализъм, е засегнат в книгата „Надгробен камък” на журналиста Янг Джишенг, която веднага е забранена в Китай. Хора, преживели трагедията, разказват, че по време на кризата им се е налагало да ходят в планините, за да търсят диви плодове, листа и всякакви ядливи треви. Тези ресурси обаче бързо свършили и след това е трябвало да разравят корените, за да ги ядат…

„Големият скок”, който целял да тласне Китай към утопичното социалистическо бъдеще, се оказва едно от най-безумните човешки решения. Но големият глад и до днес остава тема табу в страната. По-късно, за да се възстанови балансът, се наложило да се внесат врабчета от Канада и СССР.


Heritage Daily: Край Дебелт е открита най-старата християнска реликва в региона История

Heritage Daily: Край Дебелт е открита най-старата християнска реликва в региона

Сребърен амулет с името на Христос е бил навит на руло, заради страха на ранните християни от преследване

...Бягат угоени грешници из курортите на хлад... История

...Бягат угоени грешници из курортите на хлад...

Стихотворение на Хр. Смирненски отпрeди 104 г. развълнува социалните мрежи

Кой е построил пирамидите? История

Кой е построил пирамидите?

6 малко известни факти за живота на египетските роби

Военен гений ли е бил Чингис хан или обикновен терорист? История

Военен гений ли е бил Чингис хан или обикновен терорист?

Дръжте приятелите си близо, а враговете си мъртви

И днес нашият свят има нужда от духа на Левски! История

И днес нашият свят има нужда от духа на Левски!

187 години от рождението на Васил Левски

Хиляди посрещат извънземни на летище край Русе История

Хиляди посрещат извънземни на летище край Русе

Социалният феномен от 11 септември 1995 г. още предизвиква усмивки

В Хераклея Синтика край Петрич откриха огромна статуя История

В Хераклея Синтика край Петрич откриха огромна статуя

Според ръководителя на разкопките проф. д-р Людмил Вагалински това е една от най-запазените статуи на територията на България и вероятно е на Хермес

Разкопките на най-старата цивилизация в Европа са спрени История

Разкопките на най-старата цивилизация в Европа са спрени

Министерството на културата бави необяснимо разрешенията за продължаване на археологическите дейности в с. Оходен и с. Майор Узуново

Днес е Спасовден История

Днес е Спасовден

Русалките са благосклонни, а от водата извират чудеса на изцеление

Хенри Форд си купува инвалидна количка само за да е съпричастен с Томас Едисън История

Хенри Форд си купува инвалидна количка само за да е съпричастен с Томас Едисън

Съхранява до края ни дните си епруветка с последния дъх на приятеля си

Напразно питах мълчанието де е гроба му... История

Напразно питах мълчанието де е гроба му...

Иван Вазов: Аз и сега се повръщам неволно към тия спомени за една героическа епоха

Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко История

Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда

Захари Стоянов: Той си избрал тоя път, към който го влечало неговото сърце и душа

Дървета, оцелели след ада в Хирошима, носят послание за мир История

Дървета, оцелели след ада в Хирошима, носят послание за мир

Те помнят всичко, което се е случило до момента, и го споделят с нас

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей История

Репродукция на ръкописа на Петър Богдан е изложен в Националния археологически музей

„За древността на бащината земя и за българските дела“ датира от 1667 г.

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее