Мистерии и загадкиЕкатерина Ангелова / 07 юни 2021

Лунооките хора – мит или реално съществувала раса?

Те виждали кристално нощем, когато изгрявала Луната

снимки: Wikipedia

Според много източници Лунооките хора са реално съществувала раса, която е населявала Америка 300 години преди тя да бъде „открита“ от Колумб. Лунооките хора живеели в района на Северна Каролина в САЩ. Те били изгонени от индианското племе Чероки в края на XVIII век. Именно по разкази на самите чероки са запазени множество източници, които разказват за хората с лунни очи.

Характерно за тях е (както личи и по самото им име), че те не виждали добре през деня на слънчева светлина, а били активни и виждали кристално нощем, когато изгрявала Луната. Легендата разказва, че Лунооките хора имали свръхестествени сили и възможности, докато историческите писмени източници ги определят като съвсем обикновена човешка раса – коренното население на Америка.

Запазени са множество руини, за които се смята, че са построени от ръцете на Лунооките хора. Най-мащабният подобен артефакт е издигнатата стена на Лунооките, която се предполага, че била построена като отбранителна крепост, когато те започнали да воюват за територия с Чероките. В крайна сметка хората с лунни очи били прогонени от индианските племена и според някои източници заживели в огромни подземни тунели и пещери (каквито между впрочем обитавали и преди това, за да се крият от Слънцето и силната дневна светлина). Според други – Лунооките мигрирали на запад и се заселили в териториите на Западна Вирджиния.

За хората с лунни очи се казва, че били с бяла, дори бледа кожа, светли коси, сини очи, нисък ръст и брадати лица. Мнозина вярват, че те са първите европейски заселници, колонизирали Америка и по-точно района на Апалачите. Според ръкопис от XVI век и публикуван от антиквара Хъмфри Луид, уелски принц на име Мадок и неговите сподвижници са прародителите на Лунооките хора, които се установили в Северна Каролина повече от 300 години преди Колумб да се отправи към бреговете на САЩ. Разочарован от гражданската война в родината си, Мадок предприел презокеанско пътешествие през 1170 г. и така достигнал до американските брегове. Мястото му харесало и той решил да се засели там. Отплавал обратно до родината си, за да събере още колонизатори, и се върнал в Америка с 10 пълни с хора кораба.

При разкопки в района е открит интересен артефакт, за който се счита, че принадлежи и е изработен от Лунооките хора. Той представлява скален къс, издълбан и оформен като двуглава фигура, с кръгли очи, твърде големи за лицата им.

Един от най-старите писмени източници, в които се споменават хората с лунни очи, е книгата „Нови възгледи" за произхода на племената и народите на Америка на автора Бенджамин Смит Бартън, публикувана през 1797 г. В нея Бартън изказва предположение, че Лунооките хора са предци на албиносите. Той цитира като свой източник разговор с полковник Леонард Марбъри, който действал като посланик между индианските племена и правителството на САЩ. Бартън пише:

„Чероки ни казват, че когато за първи път са пристигнали в страната, която обитават, са я намерили притежавана от някакви „лунооки хора", които не са могли да виждат през деня. Тези нещастници били изгонени.“

В писмо от 1810 г. бившият губернатор на Тенеси Джон Севиер пише, че лидерът на Чероки Оконостота му казал през 1783 г., че местни могили са построени от бели хора, които са били изтласкани от района от чероките. Според Севиер Оконостота потвърждава, че това са уелсци, преминали отвъд океана. Съществуват и множество други източници, разказващи за Лунооките, като един от най-значимите е книгата „Митове на чероките" на етнографа Джеймс Муни, отпечатана през 1902 г.

Интересен факт е, че в някои издания, описващи Лунооките по-скоро като митични същества, отколкото като реално съществувала раса, се казва, че самите им очи имали формата на Луна и се променяли спрямо фазите на естествения земен източник.