След портите на смъртта

Сънят се нарича малкият брат на смъртта, защото и в сън, и при смърт душата и духът се изтеглят. Сънят и смъртта се различават по това, че при смърт етерното тяло също се оттегля. Дотогава, докато етерното тяло остава при физическото, както това е при сън, има живот във физическото тяло. 

Когато етерното тяло също се оттегли и остане само физическото, то става труп, само черупка, подвластна на законите на физическия свят. Когато физическото тяло повече не се поддържа от жизнените сили, неговите елементи се връщат във физическата земя, или за да изгният, или за да бъдат изгорени. 

Първата опитност, която човек преживява, след като премине през портата на смъртта, е 

да види панорамата на собствения си цялостен живот, 

защото всичките спомени на човека са в етерното тяло, което току-що се е освободило от физическото. Панорамата обикновено трае три-три и половина дни - времето, необходимо на етерното тяло да се откъсне напълно от физическото. (Може да се каже, че това е максимумът време, през което човек може да остане буден, докато е във физическо тяло.) 

През трите дни, всички ясни картини на земния живот се представят пред човека като че ли са разположени в пространството. Рихард Вагнер е прав, като казва, че „времето става пространство". Целият живот, така разположен, се преглежда върху едно величествено табло. 

Това табло на спомените често се преживява и от лица, които са били близо до удавяне, които са падали от височина или са преживели някакъв нещастен случай... След това, когато етерните енергии се възстановят във физическото тяло, остава споменът, че човек е видял като на филм живота си.

...Кремирането не трябва да се извършва преди края на трите дни, а още по-добре – след три дни и половина. По отношение на кремирането Рудолф Щайнер казва, че то е въпрос на лично предпочитание, с две изключения. Кремирането е злотворно за самоубийците и за пълните материалисти.

Времето за нормална смърт на самоубиеца още не е настъпило. Не е било време етерното му тяло да бъде освободено, поради което то остава твърде близко свързано с физическото и не може така лесно да се отдели от него. Същото е в случая и при закоравял материалист; етерните енергии са твърде дълбоко свързани с физическото тяло и затова не могат правилно да се отделят по време на смъртта. 

След трите дни на преглед на таблото на спомените, етерното тяло се отделя от астралното и Азът се поглъща от етерния свят...

Има интересен факт за оттеглянето на етерното тяло, който може да ви бъде от помощ; а също като го знаете, може да сте в състояние да помогнете на други.

Етерните сили на хора, които са тясно свързани, са така преплетени, 

че когато етерното тяло на единия се оттегли в момента на смърт, настъпва състояние подобно на раздиране. Все едно се издълбават дупки в етерното тяло на близкия на покойния, останал на земята. Това предизвиква дълбокото и непреодолимо чувство на самота, болка и скръб, което трае, докато тези дупки бъдат излекувани. Ако не се помогне духовно на опечаления, това понякога трае три, а понякога даже пет години, докато се възстанови етерното тяло. Едва тогава човекът може да се помири с отделянето си от лицето, което е обичал.

Аз мога да говоря от личен опит. След като моят съпруг премина през портите на смъртта, първите няколко дни наистина бяха трудни въпреки всичко, което знаех за живота след смъртта. Изглеждаше, че моят живот ще бъде празен без него. След това, при погребението, моето етерно тяло беше напълно излекувано. Погребението беше великолепна духовна опитност. Когато се събудих през следващата нощ, бях обзета от радост при осъзнаването, че светът е изпълнен с дух и че 

всяко човешко същество е и духовно същество. 

Нямаше никаква следа от празнота, защото етерното ми тяло беше излекувано и попълнено. Тогава аз написах: „Обогатено е всичко, което виждам, защото аз вървях с теб."

Една жена, която бе присъствала на погребалната церемония на моя съпруг Джон, когато се завърнала у дома, казала на мъжа си, че току-що е била на небето. Той отвърнал: „Аз мислех, че ти отиде на погребение". Тя отговорила: „Да, бях, но това беше небе. 

Учудвам се дори дали е редно да преживяваме такава радост". 

Повечето от присъстващите на погребението споделиха същото усещане. Така разбираме какво би могло да се случи, ако притежаваме духовно проникновение и ако успеем да доловим намесата на духовните същества в тежкия за нас момент.

Това не се случва често в нашия век на материализъм. Аз бях безкрайно благодарна на Джон, защото знаех, че той направи това възможно... На погребението имаше толкова много приятели, изпълнени с любов, които направиха тъжния ритуал да стане щастливо изпращане на някого, който заминава за някъде. По този начин душата не се отежнява и не се задържа назад...

Понякога семействата изразходват всичките си спестявания за пищни погребения, като мислят, че това ще помогне на обичания починал, докато основна грижа трябва да им бъдат душата и духът му. В света на невидимото физическата смърт се преобразява в духовно раждане. Душата и духът се освобождават от ограничението на земния живот и преминават в обширността на вселенското съществувание.

Из „Граждани на Космоса", Бъредин Джоселин