Безмозъчният французин - загадка за медицината

Какво ни прави съзнателни същества от биологична гледна точка? Отговора на този въпрос може да допълни случаят на французин, който живее съвсем нормален живот..., но с една малка подробност – 90% от мозъка му липсва.

Дори след повече от век изследвания това, което знаем за съзнанието, е твърде малко. Да, то най-вероятно се намира в мозъка, но тогава как е възможно човек, останал без почти целия потенциал на невроните си, все още да е съзнателен за себе си и за всичко, което го заобикаля?

За първи път случаят е описан в The Lancet през 2007 г., тогава мъжът е на 44 години. Тоест, вече почти десетилетие учените умуват над този случай, а човекът продължава да си живее нормално.

Историята започва с това, че французинът се оплаквал от болки в крака, когато посетил доктор. Изпратили го на пълни изследвания и скенерът показал невероятното откритие – черепът му бил запълнен почти изцяло с течност, оставяйки тънък слой мозъчна тъкан. 

 

Докторите смятат, че с времето по-голямата част от мозъка му бавно се е разрушавала от течността. Това заболяване се нарича хидроцефалия. Диагнозата е била поставена на мъжа още като дете и бил лекуван с поставянето на стент, но излишната течност продължила да се натрупва, измествайки мозъчното вещество.

Уникалното е, че въпреки тази изключително тънка мозъчна тъкан, мъжът има коефициент за интелигентност от 75, малко под средния. Но няма никакви умствени увреждания, работи нормално като държавен служител и има две деца.

Тази аномалия е изключително интересна за учените не само защото ги кара да търсят обяснение как може да се живее нормално с 10% от мозъка, но и отговори за разбирането за човешкото съзнанието.

В миналото те смятали, че човешкото съзнание може би е свързано със специфични части от мозъка, отделни структури от неврони. Но ако тази хипотеза беше вярна, французинът нямаше как да бъде в съзнателно състояние.

„Една истинна теория трябва да може да обясни защо такъв човек, чийто мозък липсва на 90%, все още може да има нормално поведение и живот", обяснява професор по когнитивна психология от Свободния университет в Брюксел.

Ученият предлага една по-различна хипотеза по въпроса, която се базира на способността на мозъка да се учи на съзнание, а не да е роден с него. Тоест, мястото на съзнанието може да се променя и то да бъде „прието" от различни части на мозъка.

„Съзнанието е неконцептуална теория на мозъка за самия него, придобита чрез опита – изучаване, взаимодействие със себе си, света и другите". Тезата на професора изглежда добро обяснение на случая и подкрепя скорошни изследвания, които показват, че мозъкът на възрастните е много по-адаптивен, отколкото сме си мислели. За да бъдеш осъзнат, не е достатъчно само да получаваш информация, a трябва осъзнаваш, че я знаеш - познатата мисъл на Декарт „Мисля, следователно съществувам". 

Превод: Доротея Донова

Източник