Здраве19 септември 2016

10 спорни психични болести

Хистерия, нарцистично разстройство и хиперсексуалност - заболявания, или не?

По този въпрос психиатрите от десетилетия водят пламенни битки: противоречивите диагнози. За част от следните състояние някога е имало разгорещени професионални спорове, за други те все още текат - редно ли е, или не, да бъдат включвани в списъка на психичните болести?

1. Хистерия

През викторианската епоха в Англия поставяли диагнозата хистерия обичайно на жените, изпитващи тревожност или тъга. Симптомите на тази болест са мъгляви - недоволство, слабост, изблици на емоция, нерви.

Лечението? Докторите масажирали гениталиите на своите пациенти - задача, която намирали за крайно досадна. Друга практика била да поставят болните на легло, като от тях се изисквало да не работят и да не се социализират. Този тип лечение само влошавало симптомите на депресия и тревожност.

През 1980 г. хистерията е премахната от „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“ и е заменена от нови диагнози като дисоциативните разстройства.

2. Завист за пениса

Състоянието се изразява в това, че момичетата завиждат на мъжете за техните гениталии. Фройд заключва, че тяхното сексуално развитие е потискано от липсата на мъжки полов орган, но тази теория вече се смята за отживелица.

Въпреки това някои организации все още вярват в нея. Например Американската организация за психоанализа още представлява класическата фройдиската школа. Други групи като Невропсихологичното общество се опитват да комбинират модерните идеи с теориите на Фройд.

3. Нарцистично личностно разстройство

Хората, които притежават високо его, изпитват постоянна нужда от похвала, а липсата на състрадание към останалите запраща тази болест в дебрите на психиатрията.

Най-големият проблем тук е, че никой не може да определи кой наистина страда от този тип разстройство. Половината от хората, диагностицирани с нарцисизъм, отговарят на критериите за други личностни състояния като хистерично разстройство на личността или гранично личностно разстройство.

За да реши проблема, Американската психиатрична асоциация предлага промени в раздела за разстройство на личността в „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“. Новото издание ще се придвижи от конкретни личностни разстройства към система от дисфункционални групи.

4. Дисоциативно разстройство

Познато като раздвоение на личността, дисоциативното разстройство става известно с книгата "Сибил", по която е направен филм със същото заглавие през 1976 г. В тях се разказва историята на Шърли Мейсън, по псевдоним Сибил, която била диагностицирана с 16 отделни личности в резултат на физическо и сексуално насилие от страна на майка ѝ.

Диагнозата е подложена на критика. През 1995 г., психиатърът Хърбърт Шпигел, който е консултирал случая на Мейсън, заявява, че според него личностите ѝ са създадени от нейния терапевт, който може би несъзнателно предполага, че различните емоционални състояния на Мейсън са отделни личности. По същия начин критиците на дисоциативното разстройство твърдят, че то е изкуствена болест, увековечена от добронамерени терапевти.

Независимо от това дисоциативното разстройство все още е част от „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“.

5. Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Това е добре известна детска диагноза. Хлапетата с този синдром имат проблеми с концентрацията и контрола на своите импулси. Едва наскоро обаче започва диагностицирането на възрастни със синдрома. А според много специалисти е спорно дали наистина такъв проблем съществува - както при децата, така и при възрастните.

6. Детско биполярно разстройство

Ако диагностицирането на възрастни с детски болести е спорно, то за обратната практика важи същото. Биполярното разстройство, което се отличава с бързи промени в настроението между депресия и възбудимост, наскоро бе обявено за разстройство на детството.

Американската психологическа организация обмисля промени в настоящите критерии, както и добавянето на нов вид разстройство - дисрегулация на нрава с дисфория (състояние на незадоволеност от живота). Тази диагноза ще се прилага на деца с трайни и чести изблици на раздразнение. Много психолози продължават да смятат, че това не са патологии, а явления, нормални за поведението на едно дете.

7. Болест на Аспергер

През 1994 г. болестта на Аспергер влиза в регистрите. Характеризира се с нормална интелигентност и езикови способности, но лоши социални умения. В „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“, който се публикува през 2013 г., разстройството вече е изключено.

Причината? Изследванията на Аспергер и на някои форми на аутизъм не успели да намерят разлика между двете диагнози. Затова все повече се говори за „състояния от аутистичния спектър".

8. Хомосексуалност

Може би най-известното психиатрично противоречие на всички времена е свързано с хомосексуализмът. Той официално е премахнат като психично разстройство едва през 1973 г., когато научната общност приема доказателствата, че привличането между хора от един и същи пол е нормален вариант на сексуалността.

9. Хиперсексуалност

Според Обществото за напредък на сексуалното здраве сексуалното пристрастяване се характеризира с липса на контрол върху сексуалното поведение на индивида. Нимфоманите преследват секса, не могат да определят граници и са обсебени от идеята за секс, дори когато не искат да мислят за това. Според някои от хората, на които е поставена тази диагноза, те не изпитват удоволствие от своето сексуално поведение, а срам. А това отново е достатъчно, за да провокира спорове между специалистите за разликите между нормата и патологията.

10. Разстройство на личността

Може би най-оспорваната от всички болести, включени в „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“, е разстройството на личността. В тази категория попадат хора, които чувстват, че техният пол не съответства на тяхната идентичност. Това състояние в наръчника обаче вече се нарича „несъотвествие на пола"

Остава един въпрос: лечението? Трябва ли деца, които чувстват несъответствие на пола си, да излязат наяве? Или да бъдат окуражавани да се идентифицират с физическия си пол с риск от депресия и тревожност? Отговорът зависи от това кого ще попитате точно...

Източник