Какво се е случило на Марс?

Учените може би са по-близо до разрешаването на една от големите загадки, които все още не намират отговор - защо и как Марс се е превърнал от свят с повърхностни води преди милиарди години до Червената планета, която познаваме днес. 

Нов анализ на най-големия известен залеж на карбонатни минерали на Марс предполага, че първоначалната атмосфера на планетата може да е изгубила по-голяма част от въглеродния си диоксид още преди епохата, в която се е формирала познатата ни мрежа от долини. 

„Най-големият въглероден залеж на Марс е с най-много два пъти по-голяма концентрация на въглерод, отколкото сегашната атмосфера", казва Бетани Елман от Калифорнийския технологичен институт и Лабораторията за ракетни двигатели на НАСА в Пасадена. „Дори да съберете на едно място всички известни въглеродни залежи, това все още няма да е достатъчно, за да „издаде“ гъстата атмосфера, за която се предполага, че е съществувала по времето, когато на повърхността е имало течащи реки".  
Години преди успешните мисии на Марс много учени очакваха да бъдат открити богати въглеродни залежи, останали от някогашната атмосфера. Вместо това сондите откриха ниска концентрация на въглерод и само няколко по-богати на елемента области. Най-голямата от тях покрива площ с размерите на американския щат Аризона, в район, наречен Нили Фосе. 

Елман и нейният колега Кристофър Едуардс публикуват заключенията си в научното списание „Геолоджи“. Те анализират въглеродния залеж на Нили Фосе и многобройните данни за него, получени от орбиталните космически апарати на НАСА.  

Според Едуардс и Елман ако е съществувала ранна атмосфера на Марс, достатъчна за поддържането на повърхностни води, би трябвало днес да има поне 35 въглеродни залежа с размерите на този в Нили Фосе. Изследователите са на мнение, че е малко вероятно подобни находища да са пропуснати от многобройните изследвания на планетата. 

Съвременната атмосфера на Марс е твърде разредена, за да позволява съществуването на течна вода във вида, в който си я представяме. Преди броени дни НАСА привлече световното обществено внимание с новината за вода по повърхността на Червената планета, но тя се появява рядко, при много специфични обстоятелства и така и не е наблюдавана директно от учените. За разлика от днешната, по-гъстата атмосфера на древния Марс е можела да пази водата от незабавно изпаряване. Но ако атмосферата е била по-гъста, какво се е случило с нея? Тъй като, както стана ясно, следи от това не могат да се намерят по повърхността, друго възможно обяснение е по някаква причина голяма част от нея да е изгубена в Космоса.  

А според Едуардс е възможно и да бъркаме генерално с изводите си: „Вместо влажен и топъл, може би Марс е бил студен и влажен и с атмосфера, която вече е била разредена. Колко би трябвало да е топла, за да се формират долини? Не много. На повечето места е възможно да е имало валежи от сняг и лед, а не дъжд. Просто е необходимо да се стигне до температура над точката на замръзване, за да може водата периодично да се топи и да тече, а това не изиска толкова гъста атмосфера".   




Този изглед съчетава снимки на равнината Нили Фосе от два различни инструмента, намиращи се в орбиталните мисии на НАСА. В зелено са богатите на въглерод залежи.

Повече информация за орбиталните изследвания на Марс ще намерите тук. 

Още за мисията „Одисей" - тук.

Източник