Това, което търсиш, също те търси

Той е много известен и обичан автор, независимо какво говорят за него засегнатите от таланта и славата му завистници. След като го уволняват през 1978 г. от поста художествен директор в CBS, Паулу Коелю заминава за Европа с жена си Кристина. Той се връща към католическата вяра през 1986 г. Извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг около 800 километра. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев. След това религиозно преживяване Коелю пише първата си книга - „Дневникът на един маг". През 1988 г. издава „Алхимикът", която е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. 

През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на XXI век.

1. Понякога е нужно да обиколиш света, за да разбереш, че съкровището е заровено до твоя дом.

2. Ако ти можеш да виждаш прекрасното, това е само защото ти го носиш в себе си. Защото светът прилича на огледало, в което всеки вижда собственото си отражение.

3. Това, което се е случило един път, може никога да не се случи отново. Но това, което се е случило два пъти, непременно ще се случи и трети път.

4. Когато поискаш нещо много силно, цялата Вселена ще способства за това, желанието ти да се сбъдне.

5. Ако постъпвам по начина, по който хората очакват да постъпвам, аз ще попадна под робство. 

6. Животът винаги чака подходящ момент, за да действа.

7. Да се загубиш е най-добрият начин да откриеш нещо интересно.

8. Най-тъмният час е преди разсъмване.

9. Всичко на света е една и съща проява на едно и също нещо.

10. Ако любовта променя човека бързо, то отчаянието го прави още по-бързо.

11. Там, където ни чакат, ние се оказваме точно навреме.

12. Животът понякога е голям скъперник – по цели дни, седмици, месеци, години човек не получава нито едно ново усещане. А след това той едва открехва вратата и върху него се стоварва цяла лавина...

13. Да чакаш е най-трудното нещо.

14. Нашите ангели са винаги с нас и често използват нечии устни, за да ни кажат нещо.

15. Да се чувстваш непрекъснато нещастен – това е забранен разкош.

16. Има хора, които са се родили на този свят, за да вървят в живота сами. Това нито е добре, нито е лошо. Това е животът.

17. Никога не трябва да се отказваш от мечтите си! Мечтите хранят душата така, както храната – тялото. Колкото и пъти в живота си да сме претърпявали крах и да сме виждали как надеждите ни се разбиват на пух и прах, все едно сме продължавали да мечтаем.

18. Понякога трябва да побеждаваш, за да видиш кой ще хукне след теб. Понякога трябва да говориш по-меко, за да видиш кой наистина те слуша. Понякога трябва да направиш крачка назад, за да видиш кой ще застане на твоя страна. Понякога трябва да вземеш неправилни решения, за да видиш кой остава до теб, когато всичко се руши.

19. Тъкмо намерих всички отговори и се промениха всички въпроси...

20. Най-важните думи в живота си ние произнасяме в мълчание.

21. Понякога трябва да умрем, за да започнем да живеем.

22. Хората искат да променят всичко и едновременно с това искат всичко да остане същото. 

23. Това, което търсиш, също търси теб.

24. Винаги говори това, което чувстваш и прави това, което мислиш. Мълчанието кърши съдби...

25. Човек прави всичко наопаки. Бърза да стане възрастен, а след това въздиша по отминалото детство. Пропилява здравето си заради парите и веднага започва да харчи парите си, за да си възвърне здравето. Мисли за бъдещето с такова нетърпение, че пренебрегва настоящето – поради това няма нито настояще, нито бъдеще. Живее така, като че ли никога няма да умре и умира, като че ли никога не е живял.

26. Стигайки до края хората се смеят на страховете, които са ги мъчили в началото.

27. Понякога се случва така, че животът разделя двама души само за да им покаже колко са важни един за друг.

28. Всичко винаги завършва добре. Ако е завършило лошо, значи това не е краят.

29. Хората твърде рано откриват смисъла на живота си. Може би поради това се предават твърде рано. Така е устроен светът.

30. Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.