Светът в тебКристин Ерайло / 11 януари 2017

Как да разберете, че давате твърде много

Егоизъм или здрав разум е да спреш да се изстискваш

Чували сте мисълта „По-добре да даваш, отколкото да вземаш“. Но понякога, в стремежа си да сме много отдаващи, минаваме отвъд предела на ресурсите си. Все пак не разполагаме с безкрайни количества от това, което даваме, дори когато е „от все сърце". Има начини да не се изчерпаме, без да сме разбрали. Винаги са ни казвали, че за да сме добри приятели, съпрузи, дъщери, синове, служители, партньори – означава да даваме. Дори ако нямаме за това достатъчно време, пари или енергия. И не да даваме колкото можем, а още и още, и още, докато не остане нищо.

При прекомерното отдаване всичко свършва с банкрут – емоционално, физическо и духовно изтощение. Да, да даваш на другите – това е проява на доброта и любов, но в жертването на здраве, благосъстояние и щастие – няма нищо добро и светло. Защото означава, че липсва любов към един доста значим за вас човек – вие самите.

Всеки ден трябва да следя за личния си баланс – даване-получаване.

Работех твърде усилно, поставях потребностите на другите над моите собствени, давах всичко, което можех. По тази причина се изтощавах на няколко месеца. Тялото ми боледуваше, за да ми „оправдава" възможност да си почине. Понякога ми се стоварваше такава психическа умора, че всичко, което можех да правя, бе да легна на дивана и да цъкам с дистанционното от сериал на сериал.

Разбрах, че грижата за другите и грижата за себе си не са взаимоизключващи се опции.

Разбрах, че мога да се грижа за любимите си хора и дела без да забравя себе си.

Разбрах, че грижата за мен може да се тълкува като разумност, а не като егоизъм.

Опитайте да си промените нагласата от „По-добре да даваш, отколкото да получаваш“ с „По-добре да даваш и да получаваш“.

За да намерите баланса и в това, можете да отговорите на следните въпроси, случва ли ви се:

Да кажете „да“ на хора и проекти, всъщност да искате да кажете „не“, а после ви наляга стрес и не смогвате нищо да свършите?
Използвате фразата „много съм зает(а)“ като отговор на въпроса как сте?
Струва ви се невъзможно да отделите време за себе си? Е, може, някога – когато децата завършат, или когато приключа този проект, когато се пенсионирам...
Струва ви се, че часовете в денонощието не са достатъчни, за да смогнете с делата си?
По-често ли сте раздразнителни, недоволни и разочаровани, отколкото радостни, омиротворени и отпочинали?
Обичайно явление ли е за вас да работите повече от 10 часа на ден?
Радвате ли се, когато сте болни, защото най-сетне ще можете да си полежите три дни?
Когато работите, се чувствате виновни, че не сте със семейството си, а когато сте у дома – вина, че не работите в момента?
Често преяждате, компулсивно пазарувате или прекалявате с фитнес или нещо друго?
Давате доброволно, а после чувствате отрицание, гняв, чувствате се недооценени и без подкрепа?

Ако отговорите на повече от тези въпроси са положителни, то е време да предприемете някои мерки:

1. Когато осъзнаете, че възнамерявате да дадете твърде много или вече го правите, направете пауза за преоценка на силите си.

2. Използвайте тази пауза, за да се вслушате в себе си, да се подкрепите, а не да се жертвате.

3. Поспрете се, подишайте дълбоко и попитайте вътрешната си интуиция: „Достатъчно – това колко е?“

4. Дочакайте отговор и направете точно толкова, не повече.

Отначало това може да ви се стори некомфортна или даже невъзможна задача. На хора, които са свикнали да дават твърде много, може да са им необходими години или даже десетилетия, за да променят привичните шаблони на поведение и да се научат да се обичат. Но обиквайки себе си и грижейки се за себе си, може да постигне промяна в полза на другите, да им се оказва по-голяма помощ, да им се дава повече любов.

Източник