Кейл - супехраната за студените месеци

Специалистите по хранене недвусмислено го удостояват с титлата „суперхрана". А това определение говори за разнообразния състав на хранителните активни вещества в него.  Той е на път да детронира спанака и да заеме почетното звание „Цар на зеленолистните". Зад гърба му вече са броколите, които доставят по-малко лесноусвоим калций от него. 

За повечето хора у нас все още той е познат като листно или къдраво зеле, близък родственик на дивото зеле. Принадлежи на групата Brassica oleracea Acephala и има зелени, плътни, къдрави листа. Представяме ви зеления магьосник, г-н Кейл!

Счита се, че името идва от немското Kohl – събирателно наименование за всякакви видове зеле. Оттам названието преминава и в много езици на съседни народи, също известни с не твърде богатото си откъм витамини заради суровата зима меню – така е с датското и шведското название kål или шотландското càl.

Зеленчук

Този безценен зеленчук е бил добре познат на хората още в средните векове. Дори по-рано – смята се, че в Древна Гърция и Рим бил неотменима част от менюто. Английските заселници донесли кейла в САЩ през XVII век. Според други автори той завършил триумфалния си път, като достигнал през Русия до Канада. Така или иначе, именно в САЩ го култивират в днешните му разнообразни цветове – с листа от светло- през тъмнозелени до виолетово-кафяви. 

В Шотландия кейлът бил основна част от традиционната диета и думата се превърнала в синоним за храна на местния диалект. „Да избягваш кейла си" по тези ширини означава да се чувстваш твърде болен, за да ядеш. 

Къдравото зеле в продължение на векове било основна култура в Шотландия заради издръжливостта си. Почти всяка къща имала до себе си градина с кейл, която давала на семейството прясна храна през дългата зима и осигурявала допълнителна защита от природните стихии.

В наши дни в Бремен и Хановер около него се гради цяла култура. В тази част на Северозападна Германия организират „кейл тур", в който можете да изядете огромни количества от растението, посещавайки определени райони между октомври и февруари. Много градчета в региона организират и свои годишни фестивали, в които избират цар или царица на кейла.

Супагерой

Също на север, в Холандия и Ирландия, можете да похапнете кейл с пюре от картофи, пържен бекон или пушени наденички. Традиционната португалска супа калдо верде комбинира картофи, кейл, зехтин, бульон и пикантна задушена наденица.  

В югоизточна Африка се консумира предимно сварен с кокосово мляко и фъстъци и се сервира с ориз или царевица. В Япония сокът от кейл, наричан аожиру, е популярна диетична добавка към храните.

Зимно зелено

За тази повсеместна любов към все още малко познатия у нас зеленчук си има обяснение. Той е истинска звезда в северните географски ширини, тъй като съдържа огромно количество полезни елементи, пазещи здравето и даващи издръжливост в суровия климат  - витамини А, В1, В2, В3, В9, С, Е и К, минералите магнезий, мед, калций, желязо, фосфор и калий. В него има и фибри, протеини, омега-3 мастни киселини. Кейлът ви зарежда още с бета-каротин и фолиева киселина. Не на последно място – богат е на серни фитохимикали като лутеин и зеаксантин, които намаляват риска от очните проблеми като катаракта и дегенерация на макулата – една от основните причини за загуба на зрението при възрастните хора.

Това, което прави кейла безценен, са неговите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Той е признат от науката и като храна с огромен потенциал в битката с онкологичните заболявания. Богат е на противоракови хранителни вещества, наречени глюкозинолати - органични компоненти, съдържащи сяра и азот, които стимулират антиоксидантния баланс на тялото. 

Ако организмът не приема антиоксиданти с храната, той може да изпадне в рисковото състояние, наречено оксидативен стрес. Когато не се приемат натурални противовъзпалителни средства, тялото не може да се справи с инфекциите и това може да доведе до хронични възпаления. А двата проблема заедно са предпоставка за появата на рак. Ето защо кейлът е сред храните с най-добър превантивен ефект за такива проблеми.

Антиоксидантните му свойства се дължат главно на високата концентрация на флавоноиди и каротеноиди. Но не само: кейлът съдържа внушителния списък от поне 45 антиоксиданта! 

Вкуснотия

Друг аргумент в негова полза е огромното количество витамин К – дори малка порция ви осигурява необходимата дневна доза от този витамин, който е ключов фактор за регулиране на възпалителните процеси в организма. Все пак добре е в това отношение да имате едно наум - твърде високият прием на витамина не е за всеки. Ако приемате антикоагуланти, трябва да избягвате кейла, защото може да попречи на действието на лекарствата. Не е добре също да го комбинирате с млечни продукти.

Консумацията на зеленчука има силно детоксикиращо действие върху клетките. В последните години се възлагат големи надежди на кейла и да защитава стомашната лигавица от ускорения растеж на хеликобактер пилори, основния причинител на язва.

Кейлът е устойчив на сурови зимни условия, особено сибирският сорт. Можете да го откриете всяка година през есенно-зимния сезон. В момента е хит за повечето биопроизводители в България. 

Всяка събота сутрин неуморни биоземеделци изкарват своята реколта на пазара на Римската стена в София, а в неделя надвечер на Животинския пазар до „Подуяне" отново в столицата се събират само производители на кейл, които продават зеленчука и препоръчват рецепти за добър живот и дълголетие. Чуйте ги, няма да съжалявате!

Публикувано в брой 1/2015 г. на Списание 8.