Подкрепете ни!




НаукаГеорги Караманев / 16 октомври 2015

За българската кирилица!

Продължаваме кампанията за популяризирането ѝ. Дайте шанс на нашите изящни букви


Кампанията на Списание 8 за популяризиране на българската кирилица продължава!

Актуално по темата:
- Проектът „Да възродим българската кирилица!" бе номиниран в реномираната кампания на приятелите ни от Радио FM+ „Будител на годината" (още за нея - вижте тук).

- Най-долу ще намерите всички безплатно разпространявани шрифтове със стандартите на българската кирилица, за които имаме информация (ако можете да допълните списъка - пишете ни!).  

- Изпратихме писма до всички отговорни институции, проведохме поредица от срещи и продължаваме да настояваме институциите да вземат отношение, да работят за популяризирането на българската кирилица, за въвеждането ѝ като стандарт в учебниците поне на най-малките, за създаването на повече шрифтове.

- Не спираме да следим новините по темата - очаквайте тук следващите актуални информации.

Те са навсякъде около нас. Буквите ни правят това, което сме. Независимо дали подредени в книга от магическото въображение на любим писател, написани на улична табела, на банкнотата, която подаваме в супермаркета, или накаканизани с емотикони в сърцераздирателен чат. Буквите са част от нас и живота ни, а рядко се замисляме за тях. Каква е скритата им символика? Какво значение има външният им вид за възприемането на текста? А как те могат да допълнят общото излъчване? 

Кирилицата се ползва от над 360 милиона души. Но българската ѝ форма в наше време страда от много сериозен проблем, за който малцина извън средите на графичния дизайн подозират. Оказва се, че българската кирилица днес трудно получава нужното уважение.

Всичко това ви представихме в брой 5/2015 г. на Списание 8! Изключително подробният материал бе реализиран съвместно с Националната художествена академия. За цялостното представяне помогнаха многобройните разнолики букви, които изпъстряха този брой на Списание 8 - събрахме повече от 30 различни шрифта на 17 автора. 

Пъстри и съвършени като звездите на небето са буквите на българската кирилица. Богатият „коктейл" от шрифтове в броя бе любезно и безвъзмездно предоставен от авторите им. Всяка от темите бе с различен шрифт, носещ своя красота и излъчване. Това, което ги обединяваше, беше, че са издържани в българските форми на кирилицата. 

Когато страната ни бе приета за член на Европейския съюз, кирилицата зае почетното си и заслужено място редом с другите две официални азбуки на обединението – латиницата и гръцките букви. И колкото това е повод за гордост... толкова е и за замисляне. Защото всъщност азбуката, която бе включена, не е българската форма на кирилица! Избраните начертания са съобразени с наложилия се руски стандарт, а българският има сериозни предимства, що се отнася до четивността, естетиката, цялостната концепция. Не на последно място, въпросът е до голяма степен и на национална идентичност.

Колкото повече хора научат за проблема и го приемат присърце, толкова по-голяма е вероятността институциите също да го разберат по същество и да запретнат ръкави. 
Каузата си струва! 



В доминиращата сега в компютрите, а и печатните издания, форма на нашата азбука малките или редовни букви са почти изцяло умалена версия на главните. Всъщност разликите са доста сериозни. В нашия вариант само 10 редовни букви са с еднаква форма с главните – „л", „м", „н", „о", „с", „х" „ч", „ъ", „ь" и „я". В руския е обратното, само 6 малки букви се различават графично от главните - „а", „б", „е", „р" „у" и „ф". Една от първите разлики, които се забелязват, е еволюцията по отношение на буквата „т", която при нас е в характерния си за ръкописите вариант. 



Най-сериозното различие е, че в съвременната българска форма е постигнато ясно разграничение между формите на главните и малките букви. Важен елемент от това е, на езика на специалистите, че съществуват горни и долни дължини на малките букви. Тя отразява принципите, процесите и логиката в историята и еволюцията на латиницата. Затова един от водещите изследователи – проф. Владислав Паскалев, я определя като „развита" или „зряла" форма на кирилицата. 

При руската кирилица шрифтовата картина е по-еднообразна, в нашия случай е значително по-динамична и естетична. Очевидно е, че българската кирилица има много по-голямо богатство на формите, което дава възможност на окото да разпознава по-лесно и бързо думите.



Стигаме до днешната графична шизофрения – край нас всеки ден се въртят както руски стандарт на кирилицата, така и български. А това, дори и да не го усещаме, затруднява възприятията. В много издания двата варианта дори вървят успоредно, а това определено създава неудобства.

„Към днешна дата, независимо от историческите предпоставки, живеем в двойствена реалност – ползваме и двата типа кирилица. Без да избираме кое е по-добро, единствено искаме да кажем: „Абе, вие знаете ли, че има и български вариант? Ако не знаете, разберете! И второ: Ако смятате, че за вас българското е по-важно, ползвайте го. Това е всичко", казва графичният дизайнер Борил Караиванов.

А за да се случи промяната и навлизането на повече български букви, нещата са в ръцете на специалистите. Те обаче се нуждаят от подкрепа – държавна и обществена. „Целта е ясна – у нас да навлязат повече шрифтове за широка употреба с българска кирилица. Уж има голямо многообразие при избора, а точно тези са изключително малко", смята художникът и автор на шрифтове Кирил Златков.

Уви, за момента липсата на достатъчен избор на българска кирилица все още създава трудности. Все пак – тя има къде да се види, на нея се отпечатват някои издания. И тук е редно да ви кажем, че още от първия си брой Списание 8 използва единствено шрифтове, издържани в правилата на българската кирилица – приемаме темата присърце и лично сме се убедили в предимствата на този избор. Скоро ще бъде технически възможно и сайтът ни да премине към този стандарт, който смятаме за красив, издържан и смислен. Надяваме се, че вече и вие сте в списъка с привърженици на тази идея...

Списък на шрифтовете с българска кирилица, които се разпространяват свободно към момента:









Масивен обект ще се разбие в Млечния път Наука

Масивен обект ще се разбие в Млечния път

Дебелината на вътрешната и външната част на галактиката ни е различна, учените не знаят защо

Първият в света прозрачен пластмасов черепен имплант отваря прозорец към човешкия мозък Наука

Първият в света прозрачен пластмасов черепен имплант отваря прозорец към човешкия мозък

Докато трае операцията пациентът решава пъзел и свири на китара

Изкуствен интелект превежда кучешки лай Наука

Изкуствен интелект превежда кучешки лай

С помощта на ИИ учени учени разграничат игривите от агресивните звуци

Китай достига тъмната страна на Луната Наука

Китай достига тъмната страна на Луната

Безпилотна сонда кацна на естествения ни спътник за историческа мисия

До 2030 г. из телата ни ще бродят наноботи Наука

До 2030 г. из телата ни ще бродят наноботи

Учените вярват, че след 10 години те ще ни пазят от болести, ще предават мислите ни към облак и ще ни помогнат да живеем дълго

Четящите романи са по-съпричастни към другите Наука

Четящите романи са по-съпричастни към другите

Любителите на художествената литература са с по-богати словесни умения и абстрактно мислене

Ще станем свидетели на звездно събитие, за първи път описано през XIII в. Наука

Ще станем свидетели на звездно събитие, за първи път описано през XIII в.

Термоядрен взрив на повърхността на звезда бяло джудже, известна като нова

Наночастици унищожават раковите клетки в мозъка Наука

Наночастици унищожават раковите клетки в мозъка

Те вкарват в митохондриите лекарство, а после се саморазграждат

Анендофазия: как липсата на вътрешен монолог може да повлияе на паметта Наука

Анендофазия: как липсата на вътрешен монолог може да повлияе на паметта

Между 5 и 10 процента от хората не говорят със себе си в главата си

Астрофизик обяснява проблема с трите тела Наука

Астрофизик обяснява проблема с трите тела

Сериалът на Netflix по научнофантастична поредица на Лиу Цъсин ни показва как може да изглежда квантовата механика в реално време

„Входът към подземния свят“ в Сибир се отваря с тревожна скорост Наука

„Входът към подземния свят“ в Сибир се отваря с тревожна скорост

Ширината на гигантската падина вече е достигнала 990 метра и продължава да расте

Българският правописен речник онлайн изговаря над 2 милиона думи и форми Наука

Българският правописен речник онлайн изговаря над 2 милиона думи и форми

За първи път се предоставят и подробности за правоговор с произнасяне на думите

Зашеметяващи сияния, бурно Слънце и тук-там главоболие Наука

Зашеметяващи сияния, бурно Слънце и тук-там главоболие

Учените: „Свидетели сме на много рядко събитие“

Орангутан сам излекува раната си с билка Наука

Орангутан сам излекува раната си с билка

Приматът дъвче жълт корен и го нанася върху отворена рана на лицето, която зараства за няколко дни

Клетките могат да остареят с години за един ден Наука

Клетките могат да остареят с години за един ден

Ново изследване открива остаряване на клетките с над 5 години за няколко часа

Клетките имат своя скрита комуникационна система Наука

Клетките имат своя скрита комуникационна система

Йонните градиенти през мембраните образуват информационна мрежа за бързо вземане на клетъчни решения, независимо от ДНК