Годината е 358 пр.Хр. Жреческата зала на траките е запълнена с ломени камъни и пръст, за да скрие сакралното знание от нападателите. До съвършения по форма кръгъл купол на храма гори последната жертвена клада. Траките принасят вечния си дар на боговете – каменни хлябове. Свещеното пространство бива затворено, а заедно с него и безписмените тайни на древните. Остават само вечните дарове, които ще гарантират бдението на боговете над храма... Тази сцена е една от хипотезите, свързани с последните находки от храма при Четиньова могила. Екипът на Списание 8 получи уникалния шанс пръв да заснеме култовите предмети и чакащия реставрация купол, в чието съвършенство дори геодезистите не откриват и милиметър отклонение. И другите работни хипотези звучат повече от интригуващо – огромният ключов камък на купола е бил местен спрямо определени астрономически събития, поне една зала е скрита в недрата на импозантната могила.
Един от четирите каменни хляба
Съвършеният кръг на купола на храма в момента чака да бъде реставриран.
В ранния следобед на пролетното равноденствие пред храма на Четиньова могила въпреки дъждовното време се бяхме събрали неголяма група хора. Готвехме се да поемем по стъпките на тракийците от могилата към слънчевата порта Момини камъне, за да пресъздадем древен ритуал по случай една от 4-те най-важни за тях дати през годината. Дъждът и мъглата не ни спряха да влезем в ролята на поклонниците по свещения път.
Пътеката минава през насечен терен, кални ливади и после извива нагоре към самата порта. 13 души вървяха с отмерен ход, понесли със себе си
дарове – хляб, вино, зехтин, мляко, вода
След около час преход пред нас се откри самата порта. Величествените мегалити се извисяват пред очите ни, а обгръщащата ги мъгла придава още по-голяма загадъчност на гледката. Върху огромна скала са „кацнали"
два яйцевидни каменни къса, наклонени един към друг
Центърът на тежестта им се събира в една-единствена точка на върха, която им позволява да запазят равновесието и да устояват на времето. При вида на това чудо всеки присъстващ си задава един и същ въпрос - дело на природата ли е това чудо, или...?
Краят на разходката ще намерите в Априлския брой на Списание 8.