COVID-195 март 2020

Мутант на коронавирус сглобен от учени от САЩ и Китай

В статия от 2015 г. създателите подробно описват как са „родили" хибридна версия

изображение: iStock

На 12 ноември 2015 г. в сайта nature.com Деклан Бътлър прави обзор на публикувана научна статия от 9 ноември 2015 г. в Nature Medicine, в която подробно се описва как се е „родила" хибридна версия на коронавирус. Получена е при кръстоска на вирус, съдържащ се в белия дроб на прилеп и вируса, който причинява SARS (тежък остър респираторен синдром). Още тогава световни учени са втрещени от хибрида на американските и китайските си колеги, подписали „изобретението“ и избухват дебати дали инженерните варианти на вируси с възможен пандемичен потенциал си заслужават рисковете. Дали това са научни открития, или биологично оръжие за масово унищожаване?

5 години по-късно епидемията е налице в 70 държави по света, над 90 хиляди са заразените, над 3000 - починалите, а всички следи към 2015-а са заметени...

В статия, публикувана в Nature Medicine на 9 ноември 2015 г., учените разказват за вирус, наречен SHC014, който се намира в белите дробове на семейство прилепи, наречени подковоносови, обитаващи Китай. Изследователите създали химерен вирус, съставен от повърхностен протеин на SHC014 и „гръбнака" на вируса на SARS, пригоден да расте в мишки и да имитира човешка болест. Клетките, заразени с този „Франкещайн“ на бионауката, можели да поразят човешките дихателни пътища, пише в доклада.

Екипът от учени, експериментирали в Ухан и Северна Королина доказват, че повърхностният протеин на SHC014 има необходимата структура да се свързва с ключов рецептор на човешките клетки и да ги инфектира. При експериментите станало ясно, че мишките се заразяват, но вирусът не ги убива.

Научната публикация в Nature Medicine е подписана от учени от: Департамента по епидемиология в Университета в Северна Каролина, Националния център за токсикологични проучвания в Арканзас, Секретната лаборатория за специални патогени и биологична безопасност в Уханския институт по вирусология към Китайската академия на науките.

Въпреки че повече от до тогава известните коронавируси, изолирани от прилепи, не са успели да се свържат с ключовия човешки рецептор, SHC014 не е първият, който може да го направи. През 2013 г. изследователите съобщават и за друг коронавирус, изолиран от същата популация на подковоносови прилепи.

Откритията от 2015-а засилват подозренията, че коронавирусите на прилепите са способни директно да заразят хората (вместо първо да се наложи да се развият в междинен животински гостоприемник) и това може да се случва по-често, отколкото се смяташе досега, твърдят учените.

Но други вирусолози се съмняват дали информацията, получена от експеримента, оправдава потенциалния риск и дали изобщо е повод за научна гордост. Въпреки че степента на всеки риск трудно може да се прецени еднозначно, Саймън Уейн-Хобсън, вирусолог от Института „Луи Пастьор“ в Париж, изтъква:

„Създаден е вирус, който много добре се разпространява в човешките клетки. Ако той по някакъв начин бъде изнесен извън стените на лабораторията, ще бъде изключително трудно да се предскаже траекторията на разпространение“.

През октомври 2014 г. правителството на САЩ налага мораториум върху федералното финансиране на подобни опасни изследвания с неизвестен край върху вирусите, които причиняват SARS, грип и MERS (респираторен синдром в Близкия изток, смъртоносна болест, причинена от вирус, който спорадично се пренася от камили на хора). Последното проучване (става дума за публикуваното в Nature Medicine – бел. ред.) е вече в ход преди началото на мораториума в САЩ и американските национални здравни институции му позволяват да продължи, защото преценяват, че работата не е толкова рискова, че да попадне под силата на забраната.

Част от експериментите в проучването показват, че вирусът в дивите прилепи може да представлява заплаха само ако се развие – а това не може да се случи, макар че не може и да бъде изключено на 100%. Учените от екипа били спокойни, защото открили, че той се развива слабо в човешките клетъчни култури и не причинява значимо заболяване при мишки. В труда си те говорят за „неестествен риск“.

Авторите на научната публикация признават също, че финансиращите звена могат да помислят още по-сериозно за разрешаването на подобни експерименти в бъдеще. „Източниците, финансиращи подобни изследвания и създаването на химерни вируси, основаващи се на циркулиращи щамове, биха могли да решат, че това е цел, твърде рискована, за да бъде преследвана“, пишат те и добавят, че е необходима дискусия за това „дали тези видове химерни проучвания за вируси налагат по-нататъшно разследване спрямо свързаните с тях рискове“.

Разбира се, че участниците в експериментите по създаването на новия мутант, защитават изнурителния си труд, като казват, че от техните изследвания има полза. Констатациите от изследването „прехвърлят този вирус от позицията „появяващ се безобиден патоген“ на „кандидат, който ще създаде ясна и съществуваща опасност“, казва Питър Дашак, който е съавтор на документ от 2013 г., предшестващ обширната публикация от 2015-а. Дашак е президент на EcoHealth Alliance, международна мрежа от учени, със седалище в Ню Йорк, която взема проби от вируси от животни и хора в „окото на бурята“ на съвсем нови, непознати болести по цялото земно кълбо.

Според Дашак, усилията за тестване на хибридни вируси в човешката клетъчна култура и животински модели, са ограничени в това, което могат да кажат за заплахата, причинена от необуздания вирус. Но той твърди, че те могат да помогнат да се посочи кои патогени трябва да бъдат приоритетни за по-нататъшно изследване. Без последстващи експерименти, твърдят създателите на SHC014, хибридът все още ще се разглежда като не предизвикващ заплаха.

Според руски информационни източници отпреди 5 години SHC014 представлява смъртна опасност за човечеството. Короновирусът при човека води до тежки остри респираторни синдроми, до типични пневмонии, от които са загивали и могат да загинат хиляди хора. Американските учени не планирали да създават смъртоносен вирус, мутацията се получила случайно в процеса на лабораторното инженерство. Експерти твърдят, че подобен процес може да се случи и извън лабораторията.