Това е героинята от любимото аниме шоу, която вдъхнала сили на Тайгър, Снимка: Youtube
Той е на 21 г. От Ухан. Тайгер Йе е преболедувал коронавируса. Преминаването през това той определя като „пътешествие до ада и обратно".
- На 17 януари мускулите ме заболяха. Може би имах лека треска, но не беше достатъчно силна, за да й обърна сериозно внимание. Поглеждайки назад, е малко страшно, защото моята къща и езиковата школа, в която изучавам японски, са в радиус от 5 км от пазара за морски дарове в Ухан (откъдето се смята, че тръгна пандемията).
- За лечение на болезнеността на мускулите си взех няколко антивирусни таблетки, защото реших, че е нормална настинка. Сега като се замисля, може би съм пропуснал най-доброто време за лечение – когато се опитвах да овладея короновируса с антигрипни лекарства в началните му стадии.
- Нямам идея как съм се заразил. Винаги се храня в същия ресторант в стил Хонконг под училището. Тогава не бях обикалял много, защото беше твърде студено и тъй като бях уморен след часовете, винаги се прибирах вкъщи. След като започна семестриалната ваканция, останах при родителите си, а не в общежитието. Започнах да нося маска няколко дни по-късно, когато видях всички останали около мен да го правят.
- До 21 януари тялото все още ме болеше, затова се обадих на баща си. Той усети, че нещо не е наред с мен и ме призова да се прибера веднага. Същата вечер си премерих температурата, която беше леко повишена. Майка ми каза, че ако не спадне, ще отидем в болницата. В 23 часа тръгнахме за тази в Тонджи, тъй като треската ми се усилваше.
- При пристигането ми тя бе вече препълнена с пациенти. Като видях за първи път лекари в техните изолационни скафандри, нещо, което бях гледал само в документални филми за смъртоносния вирус SARS, разбрах, че се случва нещо лошо. Това е една от най-добрите болници в Ухан и винаги е претъпкана. Заради огромната тълпа болни реших вместо това да отида в белодробната болница на Ухан и това се оказа правилното решение.
- В момента, в който пристигнах, нямаше нито един пациент. Минах кръвни тестове, тестове за чернодробната функция и компютърна томография. Резултатите от ЯМР показаха петна от сенки на долните страни на дробовете ми. Започнах да приемам някакви лекарства и капсули с билки от традиционната китайска медицина, предписани от болницата.
- Когато Ухан започна да се затваря заради карантината, баща ми ме остави под „домашен арест“ . Купихме си огромно количество бързоприготвящи се спагети. В супермаркета имаше достатъчно; единственото нещо, което не можахме да намерим, бяха дезинфектанти.
- Баща ми е офис работник във фармацевтична компания, а майка ми е посещавала курсове в медицинския университет, така че те ми помогнаха да анализирам състоянието си и ситуацията. Започнах самоизолацията на 22 януари. Стаята ми има собствена баня, така че бе доста удобно. Баба ми готвеше за мен и беше с маска, когато ми носеше храната. Каквото не изяждах, се хвърляше.
- На 25 януари имах визитация у дома. Бях започнал да кашлям. Беше много суха кашлица с малко жълти храчки. Резултатите показаха, че положението ми се влошава, като инфекцията се е разпространила в белите ми дробове. Лекарят ми даде някакви капки и още от изписаното вече лекарство. Обясни ми, че симптомите ми приличат на коронавирус, но че само експертна комисия може да реши кой да бъде тестван.
- На следващия ден дишах трудно и треперех от студ. Усетих, че имам висока температура, измерих я – 39 С. Доклади, описващи по-късни като моя случай, показаха, че болестта може да протече много по-бързо в средния си стадий. Но тогава не го знаех. До вечерта треската изчезна. Чувствах се, като че ли съм бил в ада и обратно. Периодът от 21 януари до 26-и беше най-тежък за мен. Кашлях толкова силно, дълбоко и много, че ме боляха коремът и гърба. Това бяха едни от най-лошите дни в живота ми.
- Сам и затворен в стаята си, почувствах че имам нужда и от духовна подкрепа. Знаете ли какво ми помогна? Гледах любимото си аниме шоу. Щастливият и нормален живот на героите. Мислех, че аз трябва да се сбогувам с този живот. В първата част на шоуто главната героиня имаше проблеми, които се решиха към финала. Това ме накара да се усмихна.
- Радвам се, че оцелях.
