COVID-1926 май 2020

Защо е такава мъгла във всичко, свързано с коронавируса

Какви са причините учените да не са единни в позициите си за пандемията

изображение: iStock

Променящите се препоръки по време на пандемията Covid-19 относно неща, като например дали да се носят маски, объркаха обществото и накараха хората да загубят вяра в науката, пише cnbc.com. Но промяната на мнението въз основа на нови доказателства е знак за чест в научната общност.

Ситуацията се усложнява от факта, че предпечатните научни изследвания често се дискутират публично в социалните медии, а не зад затворени врати, както беше досега.

Ако сте се настроили на ежедневния новинарски поток по време на пандемията от коронавирус, вероятно сте забелязали обстоятелства, при които учените неохотно и някак объркано споделяха информация, обсъждаха най-новите изследвания в социалните медии или направо коренно променяха позициите си.

Когато политик, корпоративен мениджър или друг лидер не следва една постоянна позиция и не е последователен в изявите си, казваме, че му липсва автентичност или че е кариерист, или пък че е продажен и обслужва нечии интереси.

В научния свят се очаква и допуска, и дори е желателно, учените с най-високи титли да развиват своето мислене, да си променят позицията и да твърдят нещо различно от това, което са проповядвали дълго време. Това се случи и с поведението на учените и медиците по време на пандемията от коронавирус. Обществеността не разбира това и губи вяра в учените, които променят мнението си. И това има реални последици по предните линии, пише cnbc.com.

Д-р Меган Рани, лекар в спешното, която работи в болницата в Род Айлънд, заяви, че някои пациенти отказват да носят маски, защото „така били казали от Световната здравна организация". Факт е, така беше, първоначално съветите бяха, че няма смисъл да се носят маски, тъй като имало малко доказателства, че това ще помогне да се предотврати заразата.

По-късно тази препоръка се промени, тъй като проучванията доказаха, че хората без симптоми могат да разпространяват болестта. Сега здравните организации и служби насърчават всички хора в обществото да носят маски, за да се предотврати разпространението на болестта. Но както Рани посочи в интервю за CNBC, това е „част от процеса“ - водещите органи за обществено здраве да адаптират своето мислене въз основа на нова информация.

Карл Бергстром, професор по биология на Вашингтонския университет и автор на книга за дезинформация, обясни, че много малко се е знаело за вируса през януари и февруари. Затова специалистите по инфекциозни болести и епидемиолозите трябвало да направят всичко възможно и да спасяват хора без много данни под ръка.

И до днес, отбелязва д-р Бергстром, невинаги има ясен отговор на важни показатели като честотата на смъртността на случаите например. Понякога единственият отговор е „зависи“ или още по-малко удовлетворяващият „ние все още го проучваме“. Това е трудно за разбиране, особено когато обществеността е разтревожена, търси отговори и конкретни съвети.

„Имаме напълно нов вирус, в началото започваме да действаме по подразбиране без да знаем нищо. Можем в най-добрия случай да правим догадки въз основа на това, което знаем за предишни коронавируси и предишни огнища на други респираторни вируси“, казва Бергсторм.

С напредването на пандемията учените ще получат повече данни, когато се появят повече случаи. „Това ни дава повече време да направим основно проучване на молекулярната биология на вируса и взаимодействието между вируса и гостоприемника“, обясни той. „Получавате повече възможност да гледате как работи трансмисията. И стигате до нови заключения, основаващи се на повече доказателства, и след това ги правите публично достояние, защото това е най-доброто от това, което знаете. "

Най-добрите учени непрекъснато преоценяват себе си и теориите си, за да видят кое е правилно и в кое са сбъркали, смята Винай Прасад, хематолог-онколог и доцент по медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Тъй като ситуацията се развива твърде динамично, учените бързат да публикуват документи, преди те да бъдат подложени на пълна проверка. Тези документи все повече се споделят в социалните медии и стигат до широк кръг потребители, докато преди учените си обсъждаха хипотезите в затворените си общества.

Така наречените „предпечатни сървъри“ като bioRxiv и medRxiv предлагат изследвания, които се разпространяват много по-бързо от обичайния процес на партньорска проверка, който може да отнеме седмици или месеци. Потребителите вече са свидетели на тези дискусии и от време на време на огнени разногласия, на цели информационни войни.

Понякога много различни научни екипи работят по един и същ проблем, но с различна хипотеза или различна теоретична рамка. Ако учените спорят бурно помежду си, това не означава задължително, че парадират или пък са се продали на някой фармацевтичен концерн или международна групировка.

Опасността е, че когато един научен труд изглежда солиден, публикуван е в някои от порталите за предварителни академични публикации и лесно се разпространява от там из социалните медии, много хора могат да се подлъжат, особено когато става дума за медикаментозни експерименти.

Ако става въпрос за грешка по невнимание, обясни Бергсторм, изследването трябва да бъде оттеглено с обяснение на проблема и това трябва да се разпространи отново сред обществеността.

„При толкова много натиск да се движим бързо, вероятно ще се случат грешки - особено в предпечатните издания. Така че научната общност и медиите трябва да полагат големи грижи как се отчита всичко това “, каза той.

Източник