Снимка: Wikimedia.org
До 90 процента от заразените с коронавирус всъщност не се разболяват и не представляват опасност за другите. Това заявиха експерти от САЩ въз основа на резултатите от многоетапен експеримент в три щата. Резултатите от изследването са публикувани в The New York Times.
Някои от най-добрите американски експерти в областта на общественото здраве са озадачени от новото предизвикателство, свързано с тестовете за коронавирус. Според тях стандартните тестове диагностицират инфекция при много хора, които носят относително малки количества от вируса. Така че по-голямата част от хората, за които е установено, че са COVID-позитивни, могат да бъдат безопасни за околните поради факта, че може да нямат достатъчно вирусни единици, за да заразят друг човек.
Изследователите отбелязват, че това усложнява задачата за идентифициране на силно заразни пациенти. Според тях решението не е да се провеждат по-малко тестове или да не се правят тестове на хора без симптоми - напротив, новите данни подчертават необходимостта от по-широко използване на бързи тестове, дори ако те са по-малко чувствителни, посочва вестникът.
Най-широко използваният тест за коронавирус е PCR диагностиката. На въпрос дали пациентът е заразен, такъв тест дава едносричен отговор - „да“ или „не“. „Имаме един показател за всичко и това е само плюс или минус - това е всичко“, каза д-р Майкъл Мина, епидемиолог от Харвардския университет. Той добави, че такива показатели не са достатъчни - според него е по-важно да се определи степента на заразност на пациента.
PCR тестът усилва генетичната материя от вируса на цикли; колкото по-малко цикли се изискват, толкова по-голямо е количеството на вируса или вирусният товар в пробата. Колкото по-голям е вирусният товар, толкова по-вероятно е пациентът да бъде заразен. По този начин човек може да бъде разпознат като COVID-позитивен, дори ако в неговия биоматериал има някои остатъчни, напълно незначителни следи от вируса.
Едно от решенията на проблема може да бъде коригирането на броя на използваните цикли, за да се определи дали пациентът е заразен. Повечето тестове определят ограничението на 40 цикъла, някои - на 37. Американски учени смятат, че броят на циклите трябва да бъде намален до 30–35 и е необходимо да се посочи при кое повторение е бил открит вирусът. Отбелязва се, че задълбаването в проби може да улови не само жив вирус, но и неговите неопасни фрагменти: колкото по-малко цикли са необходими за откриването му, толкова по-опасен е заразеният.
Този брой амплификационни цикли, необходими за откриване на вируса, наречен праг на цикъла, никога не се включва в резултатите, изпратени на лекари и пациенти с коронавирус, въпреки че може да им донесе много важна информация за степента на заразност на пациентите.
