„Дадох всичко от себе си на Болния човек, на Шумен, България и българския народ, защото го обичам от сърце. Ако стане така - да ме няма - помнете ме с добро и пазете България! Две смърти няма, без една не може!" Това написа общопрактикуващият лекар от Шумен Милен Чолаков на страницата си във Фейсбук преди двайсетина дена, когато го приеха в МБАЛ Шумен за лечение на COVID 19 плюс инфекция. „Уведомявам всички мои близки, роднини, пациенти...и фенове,че въпреки че не съм Доналд Тръмп ще се излекувам, ще ме изпишат и пак ще се видим."
Преди ден той публикува свое становище във връзка с утежнената епидемиологична обстановка в страната. Споделяме го с читателите на Списание 8 със съгласието на автора.
Преди ден той публикува свое становище във връзка с утежнената епидемиологична обстановка в страната. Споделяме го с читателите на Списание 8 със съгласието на автора.
Втората вълна излезе цунами.
Да, така се получи, много българи неглижираха противоепидемичните мерки, отпуснахме се, започнахме да философстваме и ето резултатът. Грозно, долно, тъжно, отчайващо положение. Бих казал хаос...
Много и тежко болни от Ковид 19, болниците се напълниха, КАРИЛ също. Места няма, лекари и сестри няма, останалите здрави медици да лекуват прегряха и се умориха. Смяна няма, нови кадри няма...
Пациенти с линейки обикалят болниците за места и умират докато чакат, ОПЛ са задръстени от посещения, общи коридори и чакални в поликлиниките, много болни, които предават болестите си докато чакат за преглед. Болни общопрактикуващи лекари, които нямат заместници, фалити на практики, тежки проблеми, лошо финансиране...Зловеща здравна атмосфера, абсолютно неадекватна местна администрация.
Можеше ли всичко това да се избегне?
Можеше, но властта не искаше...
Властта правеше от години съкращения и постоянни реформи в здравеопазването.
Властта не оправи заплатите им, не въведе политика на повишаване на доходите и подобряване на условията на труд и специализиране на медиците. Властта не си мръдна пръста да задържи медиците в България. Дори Бойко Борисов на лекарски събор каза без да го е срам: "Германия изнася мерцедеси, ние ще изнасяме лекари..."
Властта обвиняваше за всичко лекарите, насъскваше народа чрез медиите срещу лекарите, демонично се смееше, когато биеха лекарите, гонеха ги в Спешните центрове. Открито ги обвиняваше, че са убийци в бели престилки и т.н.
Властта се хилеше, когато ДАНС сваляше протестиращи медицински сестри от корнизите на парламента.
Сега всичко това вече няма значение.
Сега същите тия "убийци" в бели престилки се оказаха бели ангели. Не избягаха, влязоха в битката със смъртта за човешкия живот и доказаха етичността и съвестта си, клетвата си да бъдат пазители на нашия живот и здраве. И със цената на собствения си живот и здраве устояват със сетни сили в смъртоносната борба.
Много от тях загинаха, лекувайки болния човек, като оставиха сираци деца и близки.
Искат ли нещо тези хора? Пари? Власт? Нещо друго от нас? Не.
Дължим ли им нещо? Да. Поклон и признателност. Уважение и респект. Една огромна Благодарност!
Нека не забравяме никога тяхната саможертва, доблест, граждански героизъм и чувство на изпълнен дълг към българския народ и Родина, пред Болния човек!
Нека се помолим за тях.
Защото след тях идва ...Нищото!
