Българка в Австрия: Наблюдаваме кампания за разделение на обществото между ваксинирани и неваксинирани

Лора Иванова живее в Австрия заедно с мъжа си австриец и двете им малки момчета. Родена е в София, живяла е и учила във Виена и Брюксел. Понастоящем управлява частна компания в сферата на комуникационните услуги заедно със съпруга си. Свързахме се с нея, за да разберем какво се случва в момента в Австрия.

Каква е ситуацията с коронавируса в момента в Австрия?
Актуалните данни към 16 ноември показват, че до тази дата в страната има общо 135 788 активни случаи на потвърдена коронавирусна инфекция. Това възлиза на около 1.5% от общото население на Австрия. Към днешна дата 22% от леглата в интензивните болнични отделения са заети от пациенти с коронавирус. Броят на смъртните случаи до този момент е 11 457, а 832 634 души имат статут на прекарали заразата.
На 15 ноември австрийското правителство обяви активирането на четвърта степен от националната стратегията за борба с коронавируса, тоест влизане в локдаун за неваксинирани граждани. Тази степен влезе в сила едва седмица след обявяването на третата степен от стратегията, която премахна тестването като вариант за добиване на ковид сертификат. В момента неваксинирани и наскоро преболедували граждани на Австрия над 12 годишна възраст имат право да напускат домовете си единствено за набавяне на основни хранителни продукти, посещение в болница, спешни случаи, свързани с грижа за близък роднина и грижа за домашни животни, или с цел да стигнат до центровете за ваксинация.
Позицията на политическите партии относно мерките за борба с коронавируса е предимно единодушна. Същото се отнася и до индивидуалните политически фигури. С много малки изключения политическото съсловие на страната подкрепя твърдите мерки като сегашния локдаун за неваксинирани. Усилено работи и за създаването на достатъчна правна основа за налагането на национален локдаун за всички граждани.
За медицинските експерти е по-трудно да се направи обективно заключение. Повечето от изказванията в официалните медии от медицински лица са в подкрепа на затварянето на гражданите по домовете им, а някои от тях изискват и въвеждане на задължителна ваксинация. Ако човек потърси позиции извън официалните източници, се намират и критични публикации на медици, както и изчерпателни анализи, официални становища и писма до правителството против конкретните методи за борба със заразата. Подобно на обстановката в други държави, и в Австрия определени позиции намират публична показност, а други не.
Официално становището за високите нива на заразени (при налична 67% ваксинация на населението с поне една доза; 55% със завършен статут на ваксинация) е, че тази тенденция се дължи на дела неваксинирани граждани. Паралелно, но много по-рядко, се говори за пробив в отделни случаи на ваксинация като обяснение надвишаващия или равен брой ваксинирани спрямо неваксинирани при хоспитализациите в няколко австрийски провинции. Допълнително в тезата се набляга на факта, че ваксините срещу коронавирус, за разлика от стандартните, не предпазват от зараза с вируса, а спомагат за по-лекото му протичане.
Протести срещу мерките за борба с вируса се провеждат почти редовно още от зимата на 2020 г. и налагането на тогавашния втори локдаун. Естествено, след въвеждането на още по-строгите мерки през последния месец, протестите се множат и вече обхващат и по-малки градове, като например спонтанния протест в Клагенфурт, който избухна последната събота при обявяване на въвеждането на локдаун за неваксинирани. Протестите са организирани предимно от граждански организации, активисти или индивидуални групи от граждани, активни най-вече в социалните медии.

Повечето неваксинирани са предимно уплашени и се стремят да не са център на внимание поради страх от дискриминация и критика.

Ширят се мнения, че в Австрия се налага тоталитарен режим, който напомня на един такъв отпреди 80 години. Обсъждат ли се в самата Австрия такива паралели?
Отново искам да подчертая, че изразявам единствено моята лична интерпретация на ситуацията. Не съм живяла по време на националсоциалистическия режим и познавам неговите характеристики единствено от часовете по история, както и литературата, която съм чела в свободното си време.

Паралелът, който мога да направя, с режима отпреди 80 години, не се поражда вследствие на новия локдаун за неваксинирани (това е просто поредният израз), колкото се базира на цялостната медийна политическа кампания около вируса, която се провежда от самото начало на пандемията, но ескалира особено през изминалата една година.

Наблюдаваме целенасочена кампания за разделение на обществото между ваксинирани и неваксинирани, без задължително придържане към научната основа и наличните данни за вируса, неговите свойства, разпространение и последствия.

Мога да разгърна в детайли този прочит, но не е нужно да навлизам в допълнителни обяснения, тъй като всеки може да проучи сам за отношението в публичното пространство през първата половина на изминалия век към една определена група от обществото. Интересно е да се видят тогавашните становища за „опасността“, която тази група носи и предприетите обществени мерки за ограничаването й преди официалното навлизане на националсоциализма. Както винаги, най-добре е човек сам да си направи изводите.

Има ли страх в обществото?
Страх определено има, натиск върху обществото също. От една страна той е обществен, тъй като на теория личният избор за здравен статут все още съществува, но на практика е неприложим. Лично аз познавам няколко млади човека, на които им е отказано наемането на работа, като ясно им е заявено, че причината е единствено липсата на ваксинация. Засега това не би трябвало да е легитимна причина, тъй като служителите в Австрия имат правото да представят отрицателен ПСР тест на всеки трети работен ден, но на практика такива случаи се множат.

Дали се оказва натиск върху медии или отделни личности?
Тук преценката е трудна. В официалните медии има единодушна позиция, в унисон с официалното статукво, представено от управляващите. Отново споменавам, единствено в частни групи или частни онлайн блогове човек може да прочете критични мнения. Дали това е заради натиск, автоцензура или по други причини, нямам достатъчно информация, за да преценя.

Вас лично как ви засяга ситуацията и как изобщо живеят австрийците при тази нова реалност?
От всички въпроси в това интервю, този е може би най-трудният. Мога да бъда изчерпателна, но ще се опитам да отговоря така:
Ситуацията ме засяга дълбоко, както и всеки един от нас, но още от началото на пандемията аз лично съм предприела мерки и промени, с цел минимизирането на последствията върху личния ми и професионален живот, както и запазване на моето физическото, ментално и здравословно състояние. Тренирам редовно вкъщи, провеждам ежедневни разходки с децата в гората, увеличила съм приема на витамини С и D, комуникирам с хора, с които мога да водя открит и свободен диалог и дебат, ограничила съм консумацията на информация от публични медии и съм се ориентирала предимно към разглеждане на научни изследвания, анализи и данни.

Какви са вашите прогнози и усещане за близкото бъдеще?
Моята лична прогноза за близкото бъдеще е, че пандемията няма да приключи в скоро време. Очаквам това да е основно предизвикателство през следващите няколко години, както за политическото, така и за гражданското общество. Очевидно е също, че националните здравни системи, дори и в развитите държави, имат сериозни пролуки и нужди.
Смятам, че всяко предизвикателство е колкото трудност, толкова и възможност. Затова имам усещането, че част от хората ще успеят да оползотворят сегашната ситуация като момент за личен растеж и акумулиране на вътрешна сила, докато други, за съжаление, ще се поддадат на най-негативните въздействия и мрачни отражения на кризата.