Светът в тебКлаус Джоул / 12 юли 2015

Любовта има душа близнак на име Доверие

Светът е купичка супа. Морковът и грахът ще се срещат, докато се заобичат

– Защо хората са толкова глупави?

– Те не са глупави. Те се държат така от страх.

– Страх от какво?

– Те се страхуват от всичко: че няма да ги обикнат, че ще ги обикнат прекалено силно, страхуват се да не умрат, страхуват се да живеят, страхуват се, че храната няма да им стигне, че ще ги обидят, че ще ги ограбят. Страхуват се дори от това, което нямат, от чуждото превъзходство, от самотата, от другите хора, от насмешката и неприемането, от неудачи, а понякога и от успех. Хората се страхуват от тези, които не се страхуват, а най-много се страхуват един от друг.

– И ?

– Страхът може да накара човек да извърши постъпки, в които любовта отсъства напълно. Може напълно да го лиши от здрав разум. Капка по капка страхът изцежда от човешкия живот Любовта, като оставя само злоба, която с времето се превръща в ненавист. И всичко това се свежда до липса на ЛЮБОВ, която храни Вселената и всичко, от което тя се състои. При липсата на Любов разцъфтяват хаосът, ненавистта, злобата и страхът. В пълното с Любов пространство ще намерите мир, радост, удовлетворение, доверие и изобилие.

– Къде е тогава всичката тази любов и защо хората не умеят да се радват?

– Умеят, но се страхуват. Освен това не вярват, че може да се оцелее, живеейки в радост. Те са сигурни, че работата трябва да е тежка и състезателна. А колкото до любовта – тя се намира във всеки човек и само чака кога ще бъде пусната на воля.

Светът прилича на голяма купичка със супа, която се върти. И ако грахът и морковът не се харесват един друг – много ми е жал за тях... Защото те обезателно често ще се виждат. И ние ще сме тук до тогава, докато не се научим да бъдем нежни и меки. Ето така стоят нещата.

О, Боже, нима ние не сме упорити... О, да упорити, готови сме да се сражаваме против цялата Вселена, хиляди воини като отлети от стомана, петстотин тежки коне, и ти ще стоиш срещу тях със своя сламен кинжал. Аз бях воин цяла вечност и още един ден. Не знам всичко, но едно знам: В този ден ще се пролее кръв, и това ще бъде твоята кръв, приятелю мой, а също и моя, защото по закона на честта аз съм длъжен да остана. Затова те моля, помисли. Подходящ ли е този ден, за да умреш?

Забелязвали ли сте някога, че във всяко възрастно тяло, живее дете, което се инати, опитвайки се да излезе навън? Може би си струва да ги пуснем, докато не са съборили целия дом?

Тайната на Вселената

Ключът: Мисъл, Доверие

Ключалката: Действие, Любов

Вратата: Резултат, Радост

Играта: Продължение Няма!

Само дърветата, доколкото зная, обичат такива прегръдки. Нали се сещате, такива, при които стискате много силно. Действително силно, имам предвид много, много силно. Не, не просто силно, а много, много, много, много силно. Толкова силно, че ви почервеняват ушите. Ето това е прегръдка. Само на мен и дърветата ни харесва така да се прегръщаме.

Бях воин толкова дълго, от как се помня. Държах на своето, сражавах се с Вселената, с Бога и със страната. И с дракони вътре. Толкова напреднах в това, че понякога ранявах себе си в яростта. И когато последният воин в мен, със сълзи на очи, слага шпагата си, питам: „А по-нататък?"

Тя каза много тихо:

- Мога да се влюбя много лесно в теб.

Аз казах:

- Благодаря, но ще ме заобичаш ли целият?

- Какво имаш предвид? – попита тя.

- Ако разтвориш сърцето си, - казах аз, - за всичко съществуващо, за целия живот, за всички преживявания, високи и ниски, всички хора и самата себе си, тогава ще заобичаш истински. И не е важно, какво съм направил или не съм направил, какво ще направя и няма да направя, какъв ще бъда или няма да бъда, твоето сърце ще бъде винаги отворено. И може би с времето и моето сърце също ще се научи на това.

Тук тя се обърна, заклевайки се никога да не се върне. Но аз знам, че ще бъде по друг начин, защото любовта има душа близнак на име Доверие. Понякога изглежда, че са разделени, но това е само илюзия, защото те са неразделими.

Любовта в нас е естествено усещане. Но когато ние се крием от нея със страх, гняв и недоволство, тогава се опитваме да я намерим в другите.